За рождения ден на Христо Господинов е подредена негова ретроспективна изложба

|
На 4 май в Художествена галерия - Добрич се откри изложба в памет на добричкия художник Христо Господинов (Печката). Посветена е на рождения ден на автора - 6 май и е под надслов ...Нишката, която свързва....
Христо Господинов е роден през 1945 г. в с. Краище, Добричко. През 1972 г. завъшва Художествена академия - София, специалност приложна графика при проф. Ал. Поплилов. Художникът има уредени повече от 15 самостоятелни изложби - графика, рисунка-живопис и създадени над 50 декоративно-монументални творби - фрески, керамики, мозайки, пластики, гоблени. Изложбата бе открита от изкуствоведа Димитър Грозданов и ще продължи до края на месец май.
Участват произведения от студентските времена на автора до последните - от 2000 година. Графики и проекти, но преобладаваща е рисуваната керамика. За пръв път виждат бял свят и 4 творби - експерименти с туш върху ръчна хартия.
Димитър Грозданов препоръча на всички присъстващи в залата да не изпадат в униние, защото ако художникът гледа отнякъде ще ги укори. Той никога не изпадаше в състояние, което да не предоставя перспектива, в което да не може да работи, каза Грозданов, който е заедно с него от началото на 70-те години. Припомнена ни бе жизнеността и работливостта му - големият размах на дейността му, който едва ли може да бъде побран и отразен в една, макар и ретроспективна изложба.
Активно участващ в обществения живот на Добрич, изповядващ максимата на Некрасов, че "Човекът не е длъжен да бъде творец, но е длъжен да бъде гражданин", Христо Господинов се завръща след следването в града си с идея да основе Клуб на културните дейци, като изнася сам на раменете си товарът и го прави. Уви, сега такъв клуб не съществува, ако и Димитър Грозданов да изказа надежда, че сме го запазили...
Христо протягаше ръце и вземаше от всички възможни средства - от плаката минаваше към графиката, от керамиката към пластиката, после към пърформанса, за да се влее цялата му енергия в една далечна цел, в която нямаше как да сгреши - да изрази и да се изяви в една идилична атмосфера, в която само може да съществуват изкуството и свободата, за която той би дал всичко.
Неизменно тъжно е, както каза и Евелина Ханджиева - директор на галерията, да сме в тази изложба без автора и да говорим за толкова жизнен и мощен човек в минало време. Но той ни остави знаци из пътя си, каквито и природата ни дава - за смисълът и вечното. Пък и нали би погледнал с укор всеки, който изпадне в униние.
 

Dobrich.com




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *