За романа „Реконструкция” на Цвета Делчева

|
В романа авторът прави разследване, по-точно психологически анализ на едно подтикване към самоубийство – деяние, обикновено много трудно за доказване и затова рядко наказвано като престъпление.
В първите осем глави това разследване (анализ) се извършва по отношение на осем жени, подтикнали към самоубийство мъж, като се използват различни методи в съответствие със специфичната памет за случилото се на всяка една от тях. Стига до пълна изповед, в която да се казва възможно най-малко е тактическият принцип в една стратегия, според която трябва да се казва всичко
Постепенно започва да се усеща, че всички жени разказват една и съща история, която в същото време звучи различно и че всяка от тях е имала свой собствен мотив за „убийството” на жертвата, тоест – за подтикването му към самоубийство. В последната глава става ясно, че жената е една, разделена на осем в съответствие с психологическата теория на типовете на Юнг, според който има два общи типа, обхващащи нагласите, които нарича екстраверсия и интроверсия и една четворна класификация, отговаряща на функциите на мислене, чувство, усещане и интуиция. Всяка от тези функции варира според общото поведение и така се получават осем варианта.
Отношенията между извършител и жертва се разглеждат като част от отношенията Изток – Запад и проблемите на миграцията, а самата „реконструкция” се извършва във Виена – бивша имперска столица, а сега – космополитен град, в който има по нещо и от двата свята.
Всяка от първите осем глави има една и съща структура – описание на заварения психологически проблем на всяка „отделна” жена, възстановяване на случилото се чрез детайлите и подробностите, които помни, отключването на проблема, зараждане на мотива за подтикване към самоубийството - изневяра, но изневяра в най-различен смисъл на тази дума, появата на чувство за вина, срещата по-късно с жената, причина за ревността (Танцьорката, Нудистката, Колежката, Съпругата, Артистката, Проститутката, Съперничката, Жената по пътя) и освобождаването от нейния образ и от ревността.
През цялото време авторът търси причината за случилото се в жената, а тя – в жертвата. Но всеки път, когато се прави опит нещо, което е безспорно вярно, да се превърне в универсално обяснение на всичко, резултатите са непредвидими. В крайна сметка той успява да я освободи от чувството за вина, убеждавайки я, че: „Никога не обичаме някого. Обичаме само представата си за някого. Всъщност обичаме някакъв собствен възглед – накратко самите себе си.”
Накрая отново „събира” жената в едно, но получава не същата, а друга - „излекувана” от вината, но страдаща от депресия, защото заварените проблеми, които в началото не са били патологични разстройства, а нормални форми на страдание, след „лечението” се превръщат в различни по тежест депресивни синдроми, а жената сякаш е изгубила всичките си качества, защото „строго погледнато този, който нито обича, нито желае, е никой”. А авторът се пита защо, когато някой страда, незабавно се опитваме да го убедим да не го прави, без да си даваме сметка, че колкото повече успяваме, толкова по-безвъзвратно го лишаваме от някаква по-голяма ценност – способността да страда, следователно да чувства.
 

Йордан Дяков, филолог


 

"Реконструкция" на Цвета Делчева можете да закупите от сайта на издателство "Сиела" и книжарница "Български книжици".



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *