За Сатиричния театър и сатириците

|
 

ЙОРДАН РАДИЧКОВ


 
В театъра бях въведен от режисьора Методи Андонов, тъй както едно дете се хваща за ръка и се въвежда в църквата, за да му бъдат показани нейните тайни, нейните светци, както и райовете и адовете й. Вратата се бе затворила безшумно зад гърба ми. Трябваше да минат години докато разбера, че влезе ли веднъж човек в този храм и надникне в неговите тайни, връщане назад няма. Всичко е толкова магическо, че ви омайва!... Репетираше се моят първи опит за театър пиесата „Суматоха“. Преживяването няма равно на себе си. Човек вижда как измисленият от него свят оживява пред очите му, започва да шава и да се движи по сцената, става съвсем истински. Освен режисьора в театъра работеха още и група актьори. Мисля, че точната или по-вярна дума е свещенодействаха, а не работеха, защото тези актьори, възпламенявани и водени от Методи Андонов наистина свещенодействаха. На първо място тук искам да спомена милия на сърцето ми Григор Вачков, Георги Парцалев, както и непредсказуемата Стоянка Мутафова, която в ония години сама бе цял театър.
След премиерата ходих много пъти в театъра, за да гледам представлението „Суматоха“. Мъчех се да разбера в какво се състои магията на това представление. Нещо все ми се изплъзваше. Накрая стигнах до убеждението, че там където талантливи хора са минали и са работили вдъхновено, то те са оставили трайни магически отпечатъци. Талантливият човек не умъртвява. До каквото се докосне, той му дава душа, така както Бог е вдъхнал душа на мъртвата глина, за да я раздвижи и очовечи.
Много неща са избледняли през годините, но си спомням как при някои представления актьорите така силно се „нажежаваха“, че дълго време подир това продължаваха да носят в себе си висока игрова температура и неведнъж съм чувал с ушите си как Григор Вачков или Георги Парцалев са предлагали на своите колеги да излязат пред завесата и да кажат на публиката, че искат да повторят току-що изиграното представление... Днес съжалявам, че не го направиха.
Години по-късно бях чел, че при един свой концерт в САЩ пианистът Рихтер бил изпратен много бурно от публиката. По някое време той излиза на сцената, моли за тишина, извинява се на публиката, че бил свирил лошо, но ако уважаваната от него публика остане, той ще повтори концерта си... Публиката остава, Рихтер сяда на пианото и повтаря концерта си... Какви златни времена! Това само някой луд или някой гениален може да го направи!
Можеха да го направят и безмерно надарените от Бога сатирици! Дано скрибуцащото и разкривено колело на живота се извърти тъй, че нашият сатиричен театър да повтори златните си години. Вярвам в това и го очаквам. Казано е, че където е текло пак ще тече!... Лошото е там, че в тежки времена ние като че ли сме възприели примиренческото: „Сиромах човек и на магаре язди!“ и се боя това да не се превърне в наш национален навик!
Но нека оставя тези мрачни разсъждения и да се върна към хубавите спомени от театъра. Подир Методи Андонов имах късмет да срещна Младен Киселов. Той взе артиста Григор Вачков и заедно с него направиха пиесата „Лазарица“. Тази пиеса бях писал специално за Григор Вачков. Това бе второто ми влизане в Сатиричния театър, което ми донесе също толкова вълнения, колкото и първото... Не бях успял още да се нарадвам на театъра, когато Методи Андонов и Григор Вачков най-неочаквано напуснаха този свят и преминаха на другия бряг на реката като ме оставиха да се лутам и туткам на отсамния бряг. Младен Киселов замина за САЩ, където и остана. Обажда ми се отвреме-навреме с писма. Писмата му са редки и тъжни. Все по-редки и по-тъжни...
И всичко започва някакси да тъне в глухота и униние!
Накрая искам да поздравя театъра с неговия празник, да му се поклоня и да благодаря за гостоприемнството, което ми оказа през изминалите години. Радвам се, че през тези години той се превърна в една от малкото духовни обители на България.
 

По повод 40 годишнината на
Държавен сатиричен театър „Ал. Константинов“


 

(материалът е предоставен от Сатиричния театър)



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *