За света около нас със “Светът около мен” на Марияна Фъркова

|
Центърът за култура и дебат „Червената къща” отново стана арена на литературна среща във вторник – 4 декември. Този път това бе среща между ценители и почитатели на съвременната българска проза и познатата ни повече като рецензент и автор на критически студии, портрети, съставител и редактор на сборници, посветени на известни автори, сътрудник на множество вестници – Марияна Фъркова.
Дебютният й роман „Светът около мен”, публикуван от издателство „Колибри”, бе и поводът срещата да се състои.
Водещ на събитието бе кинокритикът и драматург Александър Донев, а с представянето на романа се зае литературният критик Пламен Дойнов. Може би за пръв път зала „Пеша Николова” видя и приюти такава многобройна публика, очакваща с нетърпение да съпреживее света около М. Фъркова. А както отбелязаха и от издателството – малко такива срещи са се увенчали с успеха да се радват на такъв интерес от страна на гостите. Непрекъснато се носеха столове, хората прииждаха. И си заслужаваше.
Вечерта започна с прочита на откъси от „Светът около мен”, представени от самата авторка, запознавайки ни с атмосферата на своето творение, което като че ли наподобява с по частица историята на всеки един от присъстващите в залата.
Благодарение на Пламен Дойнов дори тези, които още не са се запознали с романа, няма как да не са проявили интерес към него. Особено след връзката, която критикът направи с предишните творчески постижения на Марияна. „Бесилки в моя дом” е първата стихосбирка на М. Фъркова, писана 1995 г. – поезия нежна и романтична, тъжна и убийствено искрена, естествена, истинска. Това е поезията на живота, от която по-точна няма. Атмосферата в романа е подобна, сходство може да се търси, според Пл. Дойнов, и с „Моите петъци с Александър Геров” – прозаичната книга на Марияна, издадена 1998 г., която „би могла също да ни даде ключ към разчитането на романа”.
Ако изобщо роман с името „Светът около мен” може да се побере в някакво определение, то може би ще е определението на Пл. Дойнов за „класическа интелектуална проза”, „европейска интелектуална проза”. Но не европейското в пространния смисъл, а европейско, заради това, че е „писане с интелектуална памет”(Пламен Дойнов).
По думите на критика екзистенциалният роман „държи да снове заедно със съществуването”, което в дадената книга е вид интелектуално приключение. Случванията не са просто в реалността, а и там – на това толкова уязвимо място – „между човешкото сърце и вените”. Главната героинята пък през цялото време върви към себе си чрез няколкото съществувания.
Това е роман с фрагментарна структура, роман със склонност към рефлексия, сбрал в едно и дозирал добре повествование и есеизъм, по думите на Пламен Дойнов. Интерес буди и неговото изказване за съвместяването на битието на отсъствието с битието на българина в книгата. Според критика това е „книга за изчезването”, в която главната героиня непрекъснато се прощава с хора, предмети, шансове. Говореше се още за идеята за изчерпаното пространство, невъзможното бягство, този затворен кръг, напомнящ на Пламен Дойнов думите на поета Ани Илков: „Защо съм тук? Защо съм толкоз тука?”
Към словото на Пл. Дойнов Ал. Донев добави само своето лично мнение за романа: това е „истинската история на истинската българска Бриджит Джоунс. А самата М. Фъркова благодари прочувствено на своите родители, на обичните си приятели тук и в Чужбина, на белетристът Деян Енев за неговата инициативност да обикаля близо от издателство в издателство, докато не остави ръкописа за отпечатване, на представители на Министерството на културата, на издателство „Колибри”, на героите на романа си и на препълнената зала.
Изненади, разбира се, не липсваха! Литературният журналист Емил Басат покани всички присъстващи на премиерата на поетичните антологии „Любовни знаци” и „In vino veritas” на 8 декември от 13 часа в зала 9 на НДК. Истинската изненада обаче беше Васко Кръпката, който в качеството си на състудент на Марияна изсвири песен, перфектно вписваща се в концепцията на романа. След определението си за М. Фъркова: „тя е от шантавите хора от другата България” на фона на китарата и хармониката прозвучаха и думите „животът горчи като бира с изтекъл срок”, а за финален акорд дойде ред на всеки да вземе по чаша от изисканото червено питие на страстта – виното.
 

Янислава Монева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *