“Зимата на нашето недоволство” и “Средиземноморски молитвеник” представя издателство “Колибри”

|
В рамките на месец ноември издателство "Колибри" обещава да зарадва почитателите на добрата литература с богат избор от привлекателни заглавия. "Зимата на нашето недоволство" вече е по книжарниците, а предстоящите акценти са "От София до Чаталджа" и "Средиземноморски молитвеник".
"Зимата на нашето недоволство" на Джон Стайнбек едва ли има нужда от представяне. Написан през 1961 г., това е последният роман на Стайнбек и е смятан от критиката за голямото му завръщане в първите редици на световната проза след „Гроздовете на гнева”.
Стегнатият, изпълнен с много вътрешна сила и напрежение разказ е съсредоточен около Итън Алън Холи - издънка на стар род от аристократична Нова Англия, носител на висши морални стойности и дълбоко насадена честност, който сега е продавач в бакалията, която преди е притежавал. Натискът, който животът и обстоятелствата упражняват върху него, стига до своя апогей в тази зима на недоволството, когато жена му го упреква, че не съумява да набави на семейството си онова, което им се полага по право. И когато Итън съзира пролука в мрака, той е изправен пред дилемата дали да запази своите морални устои, или да предаде всичко, в което е вярвал. И макар изходът от положението, в което е изпаднал, да е ясно предвидим, Стайнбек успява да държи читателя в невероятно силно напрежение и да го прави болезнено съпричастен към всички терзания на героите.
 
"От София до Чаталджа" - книгата на кореспондента на парижкия "Льо Тан" Рьоне Пюо, е един от редките източници, в които жадните за одобрение балкански народи могат да открият ясно изразени симпатии - към българите. С цялата предвидима и неизбежна за събитията и региона противоречивост неговите телеграми за хода на Балканската война, личните писма и наблюдения документират отрязък от време, в който настоящето на българската нация изглежда, и то не само на нея самата, славно, а бъдещето - победно. Детайлите в провокираните от балканския свят впечатления на френския журналист са любопитни като непретенциозен ретроопит в полето на тъй модерните транскултурни изследвания.
 
Предраг Матвеевич е роден през 1932 г. в град Мостар в бивша Югославия (днес Босна и Херцеговина). Баща му е руснак, майка му хърватка, самият той е натурализиран италианец и може би този негов вроден космополитизъм прави най-известното му произведение „Средиземноморски молитвеник” толкова универсално. Книгата е преведена на 30 езика, многократно е преиздавана, удостоена е с наградите „Най-добра чуждестранна книга за 1993 г.” в Париж, „Европейската награда Шарл Вейон” в Женева, „Мала - парте”, „Бокачо”, „Силоне” и „Обиетиво Еуропа” в Италия. Преди да стигне до нас, тя вече се е превърнала в класика.

С любезното съдействие на издателство "Колибри" публикуваме фрагменти от "Средиземноморски молитвеник" в превод на Жела Георгиева.
 
Разказът за Средиземно море страда от средиземноморска словоохотливост: слънцето и морето; ветровете, вълните, пясъците; островите на щастието или на изгнанието; рано съзрели девойки и старици, забулени в черно; маслина, портокал и “лимон жълт”; палми, пинии, кипариси; кораби и покани за пътешествие; плавания и корабокрушения, разкази и спомени за тях; разкош и мизерия; реалност и блянове; живот и мечта. Риториката е била съюзница на свободата и тиранията, служила е на демокрацията и демагогията. Използвала е форума и храма, правдата и проповедта. Арената се е чувала по-далеч от ареопага. Средиземно море е било и по-голямо, и по-малко от самото себе си.
Градили са го хармонията и мярката, геометрията и логиката, законът и поетиката. Рушили са го съперничеството и нетърпимостта, беззаконието и омразата, насилието и фанатизмът. Срещали са се и са се сблъсквали Източната и Западната империя, космополитният дух и анархията, екуменизмът и остракизмът, агората и лабиринтът. Дионисовият екстаз и камъкът на Сизиф, Атина и Спарта, Рим и варварите, свещените книги и религиозните войни. Сблъсъците между християнството и юдейството, между едното и другото с исляма траят до наши дни. Лъчите на Ренесанса не са успели да осветлят всички брегове на Средиземно море.
 
***
Самотата и тишината на острова подхранват въображението и ума. Един от първите владетели от династията на Птолемеите, наречен Филаделфио, събира на Фарос седемдесет равини, наречени септагинти, произхождащи от дванадесет израелски племена. Откъсва ги за седемдесет и два дни от света и живота, за да могат на спокойствие на преведат Йерусалимската Библия от еврейския оригинал на гръцки език. Това става преди споменатото островче да се свърже с пристанището на Александрия и на него да бъде построен големият фар – едно от чудесата на света.
Учените равини се трудят денем и нощем, за да бъде преводът им верен на Закона, в съответствие с масората. Котловините на острова са били по-подходящи за тази работа отколкото залите на бъдещата Александрийска библиотека, гордостта на Средиземноморието.
Отдалечавайки се от брега към центъра на острова, отношението към морето постепенно се променя – вътрешността взема връх над крайбрежието, крайбрежието – над самото море. Жителите са повече земеделци отколкото моряци, по-рядко рибари отколкото животновъди. Подобни явления срещаме и извън островите. Наблюдавал съм ги, пътувайки от бреговете на Тоскана към Флоренция и Верона, от Атина и Солун към балканските клисури, от Малага през Сиера Морена до Мадрид, от Далмация в Далматинското Загорие, от африканските плажове до оазисите на Сахара, от пристанищата на Палестина до Мъртво море. Принадлежността към Средиземноморието намалява, но въпреки това на истинските места не се губи.
 
***
Остатъците от някогашните морета понякога се намират край днешните. Панонското море например е миело вътрешността на европейския континент. Особеностите на почвата на тези места смущават изследователите и любознателните: вкаменени водорасли, треви или риби, миди, слоеве сол или пясък, фосили вълнуват въображението и дават повод за блянове. По онова, което е останало от тях, може да се предположи, че и бившите морета са имали своите заливи и брегове, може би и пристанища и кейове по тях. За някои континентални градове на Европа се твърди, че въпреки всичко са средиземноморски: Залцбург по време на музикалните тържества, старата Прага в началото на есента или пък, ако отидем по-нататък, дори Петроград със своите бели и будни нощи, макар да е на Балтика. “Синята пустиня” в Турция, южно от Анкара и северно от Кониа, също така е била море, то е оставило на пясъка след себе си солени следи. В Тунис, недалеч от Хамамет, част от пустинята е също солена. Това отново ни навежда на мисълта за границите на Средиземно море.
 
***
Описанието на най-старите покрити тържища дължим на пътешествениците и хронистите. Те отбелязват какво е тяхното положение в града или околността, как са построени и каква стока продават. Базар произхожда от Персия, чаршия е също персийска дума. Сук идва от семитските диалекти, може би от арамейски, на който е говорил Иисус. Арабите са разпространили това название в земите, които са завладели.
Възприели са го испанците и португалците и са го пренесли отвъд океана. Пътищата на пазара често са съвпадали с пътищата на вярата. Там, където са се разминавали, са възниквали конфликти. По тържищата на Средиземноморието невинаги и не във всичко продажбата е била най-важното нещо, понякога страстта към търгуване е била по-важна от самата търговия.
В Леванта на специални сергии са предлагали мирта и кимион, тамян, ладан и сена. Около тях непрекъснато се е носело ухание. Мнозина са вярвали, че то никога няма да престане, на някои места като че ли и до ден-днешен трае. Миризливите билки, течности, мазила са били използвани при жертвени и религиозни обреди, за грижи за тялото и при плътска любов. Подправките са били превозвани с кораби и пренасяни с кервани, най-често от изток на запад и от юг север: пипер, канела и дарчин, ванилия, шафраника, карамфил, анасон, цвят от мускус и енево цвете, ориган, майоран, исиот, в по-ново време и индийско къри - не е лесно да се изброи всичко. Имало е и различни напитки, лекарства, отрови. Западните брегове на Средиземно море някога са били бедни, Изтока и Юга са го направили богато.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *