Иво Сиромахов: “Аз пиша, за да се забавлявам и да забавлявам хората, които ме четат”

|
Третата книга на Иво Сиромахов е озаглавена "Дневници и нощници". Изданието на ИК "Сиела" е сборник от житейските истории на известни личности, видени през погледа на автора - едно от най-забавните, смешни и свежи произведения на съвременния книжен пазар.
 
 
 
 
Започвам с провокативните въпроси. Как успя да се добереш до дневниците (и нощниците) на тези именити личности? Откупи ги, намери ги или?
- Дневниците винаги са нещо тайно, което се крие на тайни места, затова нямам право да кажа къде съм ги намерил. Ако ти кажа, после ще трябва да те убия.
 
Уреден ли е въпросът с авторските права?
- Разбира се, че не е уреден. То кое ли друго е уредено, та баш въпросът с авторските права да е уреден? Както е казал капитан Джак Спароу: „пиратството ограбва”. При това го е казал, без да се съблича гол.
 
До коя история бе съответно най-трудно, най-лесно и най-интересно да се добереш?
- Най-трудно се добрах до дневниците на Клеопатра, защото ме преследваше проклятието на мумията, а после ме застигна и проклятието на египетските йероглифи, които са абсолютно неразгадаеми. И понеже не можах да ги разгадая, наложи се да си измисля цялата история. Така че този дневник си е чисто шарлатанство. Но това ти го казвам само на теб поверително и лично. Надявам се, че няма да кажеш на никого, защото ако ме издадеш, безупречната ми литературна репутация ще рухне.
 
Ти нямаш ли си друга работа, ами ходиш да се ровиш в личните записки на хората?
- Имам си достатъчно друга работа, но воайорският мерак е непреодолима сила. Изключително приятно е да надникнеш в нечия тайна, а два пъти по-приятно е да я разкажеш на много хора.
 
Ако книгата е пънк, а, както знаем, пънко не’а умре, следващата каква я замисляш – пост-пънк или нео-пънк?
- Не знам. Не съм наясно с жанровите различия. Някои смятат, че “Дневници и нощници” е пънк, списание Maxim нарече книгата ми “забележителна културно-пародийна фантазия”, а Playboy заяви, че съм написал “карнавална игра на епохи, факти, измислици и мащаб, в която великите екземпляри на човечеството вършат забавни глупости и старателно си ги записват на жаргон”. Очевидно всичко е въпрос на гледна точка.
 
Сега да минем към общочовешките въпроси. Има ли книгата своя аудитория или е насочена към всичко и всички?
- Сигурно си има, но не знам коя е. Познавам не повече от половин процент от читателите си и те са много разнородни личности. Така че май ще излезе, че е насочена към всичко и всички. Това ме радва, защото съм суетен и искам колкото се може повече хора да харесват нещата, които правя.
 
Какво е скритото послание на тази творба?
- Скритото послание е скрито толкова дълбоко, че дори самият аз не съм го намерил. А и не го търся. Нека си остане скрито засега, пък някой ден поколенията може да го открият.
 
А явното такова?
- И явно няма. Аз да не съм някакъв посланик, та да пращам послания? За разлика от повечето писатели аз не се изживявам като някакъв ментор, като духовен гуру и морален стожер, който да размахва заканително пръст и да показва на читателите си пътя към топлата вода. Аз пиша, за да се забавлявам и да забавлявам хората, които ме четат. Това е всичко.
 
Какво е твоето мнение по полемиката дали авторът трябва само да пише, или е негова работа и да “продава” творенията си?
- Книжарниците не продават заглавия, а автори. Казва се: излезе новата книга на Гришъм, новата книга на Стивън Кинг и т.н.
Така че авторът всъщност продава името си и трябва да се старае да създава интерес към личността си. Друг въпрос е, че всеки има различна идея как да привлича общественото внимание. Някои ходят по така наречените „светски събития”, за да ги снимат с Евгени Минчев, или с Ан Джи, или с Гиньо Ганев. Други се псуват по страниците на вестниците, за да изглеждат „скандални”. Но каквато и слава да имаш, ако пишеш тъпо, нищо не може да ти помогне.
 
Какво е мястото на съвременната литература в интернет?
- Там й е мястото според мен. Интернет много скоро ще измести всички други медии. Там ще бъде и литературата, и киното, и музиката, и телевизията, и новините.
Аз също си направих сайт - www.ivosiromahov.com, и се радвам на доста висока посещаемост. Чрез мрежата текстовете ми достигат до много повече читатели и то без посредник. Освен това имам и обратна връзка – хората ме хвалят, или ме ругаят, или просто си споделят някакви неща.
 
Какво е мястото на интернет в съвременната литература?
- Мрежата е неизчерпаем източник на сюжети. Пък и хората прекарват все повече време пред компютрите си. Скоро всичко ще е дабъл ю дабъл ю, дабъл ю.
 

С автора разговаря Гергана Стойчева - Нуша


 

"Дневници и нощници" можете да закупите от книжарница "Български книжици".




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *