Игра на любовта и случая

|
Новата постановка в Театъра на българската армия е пиесата на Пиер Мариво "Игра на любовта и случая".
Режисьорът Красимир Спасов е подбрал отново произведение с централна - тема е любовта. Въпреки многото духовите размени на реплики и тънкия хумор като цяло, фокусът на постановката е не комедията и фарсът, а любовното чувство.
Мариво не е сред най-популярните автори у нас, но произведенията му има какво да предложат на зрителя. За разлика от съвременника си Молиер, у Мариво интригата винаги е свързана с някакво съблазняване, с флирт и ухажване. Тук влюбването е от пръв поглед и позволява разместване на социалните пластове (слуги и господари), завършващо с щастлив край (разбира се - брак). По времето на написване на пиесата такова разбъркване на класите (слуга да се влюби в господарката си и обратно) е немислимо, ограничавано от строгите социални правила и морал, следователно постижимо само на игра. Преводът на Ерма Генчева успява да предаде различния език на господарите и слугите, както и приятния хумор в разменените реплики.
Семплата сценография оставя огромна свобода на въображението, но го насочва така умело, че ако не обърне специално внимание, човек си мисли, че на сцената детайлно е пресъздаден интериора на благороднически дом от 18. век. Костюмите, те също дело на Марина Райчинова, говорят със свой глас и недвусмислено ориентират за "позицията" на героите, сиреч на кой къде му е мястото на сложната стълбица не само в обществото, но и в любовния лабиринт.
Александра Сърчаджиева в ролята на Силвия може да се справи и по-добре, тя представя една засилено истерична млада дама, чиято склонност да крещи дразни на моменти, но като цяло е достоверна. Удивително е колко добра е играта на младите попълнения в трупата на театъра, току-що завършили НАТФИЗ или още студенти там. Много естествена Лизет на Екатерина Стоянова, която най-вероятно просто ще блести в молиерова комедия, Дорант на Станислав Ганчев е безупречен, грабва още с първата си поява на сцената и се плъзга в материята на пиесата като нож в масло, елегантен кавалер, който води уверено партньорката си (в случая - ролята си) до края на танца без нито една грешна стъпка.
Строгото присъствие на Васил Бинев като "мъжът в черно", обявяващ какво се случва в действието, украсено с латински сентенции и играта на Леонид Йовчев като Марио също заслужават внимание.
Видеокартината обаче далеч не може да се нарече успешна и не изпълнява много добре обявената функция - да помогне за ретроспекция на зараждащата се интрига към края на пиесата.
"Игра на любовта и случая" е ценна пиеса и красива постановка, която ще се играе на 28 февруари, 16 и 22 март.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *