Игрива абстрактност в картините на Геновева Рогова

|
Когато ме поканиха на поредната самостоятелна изложба на Геновева Рогова в галерия „Астри“ на ул. Самуил“ №34 се зарадвах, че ще имам възможност отново да видя нейни картини. Миналата година с голямо удоволствие разгледах изящните й графики в галерия „Феста“ на ул. „Гургулят“ №10 и даже станах притежателка на една от тях. Сега щях да мога да се запозная и със самата авторка.
Бях подранила и се озъртах пред малката галерия, когато от вътре едно усмихнато лице ми махна — Геновева вече бе дошла. Запознах се с нежна, слаба млада жена, облечена с кожен панталон, кадифено яке, голям шал, артистична зелена барета (собствено производство, както разбрах по-късно) и широка усмивка. В същия момент бях поразена от абстрактните живописни платна, изложени по стените на галерията. Бяха така различни от малките фини графики, които бях виждала да този момент и които така харесвах — със затрогващо очарование от обобщената форма (музикални инструменти, най-различни животни, изображения на жени), пестеливи цветове (червено, охра, синьо, зелено) и игрива ръбестна фактура на ръчно пресованата хартия (запазена технология на художничката).
Сега срещу мен мощно преливат преобладаващо топли тонове, но също и така любимите синьо и зелено на живописните платна, формите очертават изригващи и завихрени линии и фасетъчни правоъгълници, така напомнящи ми на малки прозорчета — затрогващи с безплътната си безпомощност, скривайки тайните светове в картините или може би подканящи зрителя да надникне отвъд огледалната им затвореност. Наистина впечатляваща изчистеност на линиите, фактурата и умело преливане на колорита се забелязва както в малките, така и в няколкото по-големи платна на Геновева Рогова. Чудех се как тази млада художничка може да създава осмислени, плътни като изразност и модерни като звучене картини, свободни в своето внушение, включително поради липсата на ограничаващи ги имена и рамки.
По-късно, в цветното кафене, в което седнахме, сред кълбета цигарен дим, Геновева ми разказа за очарованието си от Пловдив, където завършва художествена гимназия, а по-късно специалност „Графика“ в Художествената академия в София, за това колко е трудно да бъдеш млад художник, който трябва да намери свои почитатели, за което е създала даже собствен сайт в Интернет (www.rogova.hit.bg) и че надеждите й за откупки са свързани с интереса на чужденците идващи в България, както и на всеки, който приеме картините й като част от собствения си свят. Наскоро Геновева участва в семинар в Трявна, който се опитва да подпомогне инициативността на съвременните ни творци при изявите им пред публика.
През годините се бях срещала с много художници и си мислех колко силен трябва да е импулсът им за творчество, пренебрегвайки ограниченията на бита, за да продължат да отдават енергията и таланта си на артистичната игра, на експеримента и да създават разнообразни творби, в които вграждат собствените си представи, умения и така необходимия собствен почерк.
Накрая се разделихме като приятелки, тя ми подари още една от усмивките си и аз си тръгнах в мразовития следобед с усещането за удовлетвореност от приятната среща и за щастие, запазила в сърцето си колорита и топлотата от картините на един млад и талантлив художник.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *