|

Водещ на представянето беше Петя Рачева от агенция “Прима” – ПР агенцията обслужваща конкурса.
До финалната фаза от конкурса “Български роман на годината” на Фондация Вик са допуснати “Сбогом, Шанхай” на Анжел Вагенщайн, “Обърнат свят” на Атанас Наковски, “Плячка” на Георги Гроздев, “Стъклената река” на Емил Андреев, “Джобна енциклопедия на мистериите” на Милен Русков и “Сезон за лов на диви кучки” на Роджър Додж (псевдоним на Даниел Апостолов). Те са избрани от 38 романа, участващи във второто издание на конкурса, от четиричленно жури в състав Дико Фучеджиев, Кирил Топалов, Николай Стоянов и Владимир Трендафилов. Чисто мъжкото жури явно не е могло да избере роман, написан и от жена. Някои от номинираните романи са познати вече на европейския читател – романът на Анжел Вагенщайн е издаден на френски и вече е с награда във Франция, романът на Георги Гроздев имаше скоро премиера в Сърбия, на сръбски език, романът на Милен Русков получи награда “Южна пролет”, а в “Словото” има откъс от него на английски, скоро ще бъде публикувана и негова немска версия... Два от номинираните романи се появиха първо в интернет (“Плячка” и “Сезон за лов на диви кучки”) и едва след това на книжния пазар.
И през тази година читателите ще бъдат петият член на журито – от утре (3 юни) започва и гласуването на публиката, което ще се провежда на сайта на фондацията на адрес www.vickfoundation.com или по пощата с талони от вестник “Дневен труд”. Авторът на романа с най-много гласове от това гласуване ще получи хиляда лева.
Победителят в това издание на конкурса ще стане известен в началото на месец ноември 2005 г. По регламент той ще получи десет хиляди лева и превод на романа на английски език.

Преводът на романа се е забавил поради многото редакции – както сподели и г-н Вик, това е 11-ата версия на превода. Така и не стана ясно дали този превод ще бъде издаден в чужбина, г-н Вик отказа да се ангажира с това.
Присъстващите членове на журито казаха по няколко думи за участващите в конкурса романи и докато Дико Фучеджиев повече говори за себе си и сподели разочарованието си от съвременните български романи, Владимир Трендафилов се изказа по-положително и оптимистично. Николай Стоянов също изрази задоволството си от наличието на качествени романи от млади автори, но сподели и че продължава да мисли, че българският роман е в криза.