“Изворът” на Айн Ранд

|
Когато видя дебела книга, обикновено я оглеждам любопитно, но трудно се наемам да я чета. Чудя се какво могат да ми кажат повече в 1000 страници и колко уникална би била историята. Така беше и с „Изворът”.

Случвало ли ви се е дълго да се каните да започнете нещо и все да не го правите - плаши ви точно това, което би последвало. Аз определено изпитвам респект към дебелите книги, но и ги разгръщам с огромно любопитство, примесено винаги с капчица скептицизъм. И как да не бъде така - питах се какво има толкова да ми каже тази реформаторка с тази ужасно дебела книга.

Първия път я отворих леко небрежно - та темата за любовта, приятелството и романтичната представа за живота между двете световни войни не бяха нови за мен. Но още на първата страница се пренесох в един доста различен свят, който до тогава не бях срещала нито в романите на Стайнбек, нито на Ъруин Шоу. Бях силно заинтригувана от лекия и жив стил, както и от пълното, но в никакъв случай не и скучно описание.

Няма да ви излъжа, ако кажа, че още на първата глава бях влюбена в Хауърд Роурк. Ако някога трябва да дам пример кой образ от литературата отговаря напълно на героя-страдалец - ще посоча неимоверно него. Бях толкова потресена от начина, по който той се бори с донкихотовска настървеност за идеалите и следва неизменно мечтите си, подчинявайки се единствено на себе си и принципите си. Независимо какво губеше или как го притискаха обстоятелствата, той никога не изневери на себе си и следваше пътя си, колкото и трънлив да бе той.

Айн Ранд умело е описала живота на двама - колкото близки, толкова и далечни персонажа, които поемат в две абсолютно противоположни посоки. И двамата искат да създават сгради - единият заради престижа, другият - заради себе си. Колкото са различни те по между си, толкова различни са и методите им, животите им. Но да не помислите, че съдбата няма освен съперници в професионалната сфера да ги направи и опоненти в техния личен живот и да постави в центъра на събитията една млада и непокорна дама, която е изправена пред един наистина уникален избор - да бъде себе си или да се подчини на нормите на обществото и желанията на баща си.

Айн Ранд е изключителен познавач на човешката душевност, който е успял да създаде едни наистина пълни образи. Всеки от героите търпи огромно развитие, пораства, докато ти четеш книгата. Това, което не мога да пропусна да отбележа е, че водещата тема в книгата се явява моралът и това доколко човек е способен да надмогне себе си, доколко може да се отдели от колектива и да отстоява своите си принципи, какво е склонен да направи, за да постигне целите си.

“Изворът” е роман за човека – какъвто може и трябва да бъде, и за живота – какъвто може и трябва да бъде.

Приятно четене!
 

Силвия Янчева




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *