Издателство, базирано в Благоевград със свой щанд на Международния панаир

|
Имаше такъв щанд. На който - чудо! - се продаваше само българска литература, при това: само поезия. В последния ден на панаира (9 декември) благоевградските издатели сътвориха и двучасов празник, в който водещото събитие бе премиерата на дебютната книга на Мария Тодорова "Кратки пространства".
Редакторът Ваня Стефанова я представя така:
"Не можех да оставя нищо в тази книга на случайността. Тя не би го позволила. Но и нямам възможност да отговоря на всяко възможно „защо“. Не и тук. Ще се наложи сами да възпроизвеждате (ако искате) пътя, по който фрустриращият и предизвикателно инатлив субект от първата част се стреми да достигне до себе си и другите/другия, опитва се да положи логиката на нещата в най-сложния колаж – този на времето, докато постоянно напомня за себе си един втори смислов план, заграден в скобите на самоироничния апостроф...
А после – заглавието на втората част, предполагам, трябва да подсказва „изравняването“ на философстващата „вещина“ в знаенето и „нищо незнаенето“, на което е обречен човекът – но и тук е налице
отказът да се спре пред непознаваемото, пред участта да гледаш (себе си), без да проникваш (в себе си). Асоциациите ми, може би, са пределно субективни, но отскочиха към нещо, което немските романтици наричат „демонът на самонаблюдението“ – насадил се удобно в личността край самия извор, от който бликат проявите човешки, той умозрително дебне – проверява, търси, разнищва, сковава движенията на душата и силата на мисълта с неизменното си тайничко и съвсем не весело подхилкване, маскирано като блага ирония...
Някои текстове в третата част, самата Мария Тодорова е маркирала ясно като „любовна лирика“ в предходни публикации. Допускам, че според мерките на руменобузестия „здрав смисъл“, в тях ще да има твърде малко „женска“ душа (но тъй като, изглеж-да това не са моите мерки – намирам тези текстове за очароващи с тънката си чувственост). Обаче и тук съприкосновението с другия човек, стремежът към очовечена близост, са пропити с усещането за непос-тигащи се в своята си различност отделности, а „дежурната“ ирония пак наднича като „дзвер зад колона“.
Четвъртата част поставя същинската тема на Тодорова – темата за езика, обременен от едно наследено самосъзнание за ценностна подвижност и херменевтична недостатъчност. Неслучайно преходът между прозаическите „уводи” и поетическите масиви на всяка от частите, е осъществен от текстове, напомнящи за „автоматичното писмо” на постмодерните направления. Там, където има граничност – да се артикулира смисълът по обичайния начин, се е оказало невъзможно. Езикът е станал нещо по-различно от себе си, блокирал е стереотипите на привичната си употреба, напуснал е синтактичните си и пунктуационни норми, за да излъчи още смисъл. И да се върне отново към себе си... И сякаш тук е източ-никът на енергия в тези текстове: в движението към думата и смисъла – непрекъснато отдалечаващи се, непостижими. В извивката...".
По време на празника бе и представянето пред публика на първия брой на Тримесечника за литература "ГЛОСИ", проекта "Четири" (една книга, издадена в четири части - "Квадриги", "Кап(ища)", "Квадрати" и "Послесловия") на Валентин Дишев, на книгите на Нели Добринова "Небе и други герои", Камелия Кондова - "Малки смърти" и Райчо Русев (също един проект, издаден от издателство "Слово" в две части - "Шепа стихове" и "Стихове на вятъра").
През януари издателите обещаха среща с вторият брой на "ГЛОСИ" (събрал, както и първият, над 40 автори от цялата страна), както и разширяване обхвата на "картата на авторите" (след двете дебютни книги на софийски автори), чрез книгата на Филип Кабакян "Юфка и нафора".
 

По материали на fact.BGland.net



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *