Издателство „Точица” представя „Щедрото дърво” от Шел Силвърстийн

|
В навечерието на Коледа издателство “Точица” публикува признатата за класическа книга ”Щедрото дърво” от американския писател и художник Шел Силвърстийн в превод от английски на Александър Шурбанов.
Излязла за пръв път през 1964 г., “Щедрото дърво” разказва за обичта на едно дърво към едно момченце – обич всеотдайна и саморазрушителна. С всеки етап от порастването на момчето дървото жертва по нещо от себе си, за да има какво да даде на детето – ябълките си за продан, клоните, за да построи къща, стъблото, за да си направи лодка. И продължава се чувства щастливо.

Авторът й Шел Силвърстийн (1930-1999) е известен американски поет и карикатурист. Първата му детска книга - “Лафкадио, лъвът, който отвърна на удара”, излиза през 1963 г., последвана от “Жираф и половина”, “Щедрото дърво”, “Евтин носорог, моля”, “Липсващото парченце”, от стихосбирките “Където свършва тротоарът”, “Светлина на тавана” и др. Преведен на повече от 30 езика, днес Силвърстийн е един от най-популярните и награждавани детски автори в Съединените щати. През 2011 г. излезе сборник с неиздадените му приживе стихотворения “Сандвич с всичко”.

Преводачът на „Щедрото дърво” проф. Александър Шурбанов е сред най-изтъкнатите преводачи от английски език у нас, превел на български “Кентърбърийски разкази” на Джефри Чосър, “Изгубеният рай” на Джон Милтън, творби на Дилън Томас, Тед Хюз, Рабиндранат Тагор и др.

Щедрото дърво” излиза на български с марката на издателство „Точица”. Създадено през 2010 г., издателството е насочено към развиващата литература за деца в предучилищна и ранна училищна възраст. През изтеклата година излязоха играта за поощряване на детското творчество “Направи си сам приказка”, математическата игра “Умножи лесно” и книгата “Умножение без уморение”.

С илюстрациите на самия Силвърстийн, книгата с твърди корици и луксозна обложка ще се разпространява от 21 декември на цена 16 лв.
За всички възрасти.
 
За Шел Силвърстийн и “Щедрото дърво”
Също като другите две големи имена на новата американска литература за деца, Морис Сендак и д-р Сюс, Шел Силвърстийн е по-близо до музиката (до Том Уейтс, примерно), отколкото до налаганите от Холивуд захаросани стандарти. Неговите книги не са от "гостната", а от улицата, от пространството "там, където тротоарът е свършил/и преди да започне асфалтът", от Хък Фин, не от леля Поли. Родеят се с Уитман, не с Уолт Дисни; с Вонегът или Хелър. От тях лъха пълнокръвно усещане за свобода, отвоювана от страхливия уют на литературните заготовки, свободата да говориш за всичко, да говориш с детето наравно, да обърнете заедно всеки камък, за да видите скритото. Свободата, дето винаги има кал под ноктите. Истината, която се познава по страшното, което винаги се мъкне с нея. Както в "Алиса". Както у Андерсен. Или в "Братята с лъвски сърца" на Астрид Линдгрен – добрата литература за деца се оказва неизменно невъзпитателна, непочтителна към категориите ("Бива ли да се разказват такива работи на деца", твърди професорът в "Цветята на малката Ида"), човешка. И стисната откъм захарта, която убива всички други вкусове.

С първата си голяма книга за деца, "Щедрото дърво", Шел Силвърстийн обикаля издателствата четири години. Всички я харесват, четат, просълзяват се... и я отхвърлят – като твърде кратка, твърде тъжна, твърде неясна като адресат. И така, докато не стига до легендарната редакторка Урсула Нордстрьом от "Харпър&Роу", която застава зад нея и я издава, без да закача дори тъжния край. Всъщност... доколко е тъжен, е въпрос на гледна точка като всичко в тази енигматична книга. Историята за дървото, което обичало едно момченце и било щастливо всеки път, когато му давало нещо, независимо дали това даване го унищожавало – от ябълки за продан до клони, от които да си построи къща, и ствола си, от който да си издълбае лодка и да отплава - се събира в няколко странички, но предизвиква планини от интерпретации. Някои виждат в нея алегория на родителството, други – на християнството, трети се възмущават от привидения патерналистки подтекст. Всъщност историята е проста и магнетична като мит, който не се нуждае от значение, защото въздейства сам по себе си, не като обвивка за поука.

Книгата се продава в астрономически тиражи и е преведена на над 30 езика. Читателите или се смущават, или се влюбват в нея – детето на едни познати я чете всяка вечер като мантра, преди да заспи. Моето собствено дете пък иска да я пренапише.

В крайна сметка, както пише бившият професор по изследване на религиите в Станфърд Тимъти Джаксън, "всички вечно искаме нещо и – ако имаме късмет и не сме съвсем зян - цял живот използваме някого и биваме използвани [...]. Ако ще обвиняваме момчето, трябва да виним цялото човешко съществувание. Ако ще виним дървото, трябва да виним самата идея за родителството. Нима щедростта на дървото трябва да зависи от благодарността на момчето? Ако беше така, ако майките и бащите чакаха отплата за грижите за децата си, всички бихме били обречени".

"Щедрото дърво" излиза през 1964 г. и се превръща в легенда отвъд океана. Десет години по-късно започват да излизат най-добрите стихосбирки – "Където свършва тротоарът" и "Светлина на тавана", чийто жив език и ведър хумор привличат читатели от всички възрасти.
 

По материали на издателство „Точица”






Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *