Издигане преди експлозията – началото на Elevation

|
По стара българска традиция най-младият музикален фестивал у нас не можа да бъде проведен без организационни недоразумения, но всички те спират да имат значение, когато започне музиката. Elevation 2011 привлече с обещаващия си lineup и всички очакваха да бъде невероятен, но...
 
Два часа и половина по-късно от обявеното начало първите, които имат честта да свирят на огромната сцена, са Jeremy и Monyx - две много приятни български групи, които за съжаление не са достатъчно познати извън редовните посетители на рок клубовете. Те щяха да получат заслуженото внимание от публиката, ако фестивалът беше отворен за посетители по време на изпълнението им.
 

 

 

 

 

Втори на сцената се качиха гърците от Cyanna, които забиха свеж алтернативен рок. Те приличат на гаражна банда от американски колежански филм - млади, енергични, забавни, изцяло отдадени на музиката, като не пропускат междувременно да направят и шоу. Нещо като пост-пънк, обаче електронно, но във всеки случай - много весело и зареждащо. Някак много на място звучеше тази музика под слънцето и върховете на Пирин планина - напомняща за щастие, енергия и забавление. Кулминацията на участието им беше кавърът на "I Wanna Be Your Dog" на The Stooges.

 

Рязък завой и вече слушаме фънк в изпълнение на Tri O Five. За тях няма много какво да се каже - вече са достатъчно популярни. За неосведомените - това е свежа българска банда, която свири соул, фънк и джаз. Майкъл Флеминг непрекъснато надъхваше публиката с фрази като „Айде бе, make some noise, you know this is Bulgaria’s finest” и “Come on, Razlog, слушай!” Фънкът е може би най-подходящият саундтрак на подобни фестивали на открито, защото звучи като щастие, свобода и безгрижие - всичко, което човек може да иска в един летен музикален ден. Топла музика за топло време.

След тях дойде ред на добре познатите Остава, които в последните няколко години стабилно залагат на рок енд рол звучене. Те изсвириха част от най-известните си песни, сред които и станалия напоследък задължителен за репертоара им рок аранжимент на „Шоколад”. Завършиха с „Ще дойдеш ли с мен?” и „Пинг-понг”, а Свилен за пореден път отправи призив към публиката да подкрепя новата българска музика (ако не друго, този фестивал със сигурност показа, че тя е на ниво и заслужава да бъде оценена).

 

И след това... След това започна истинското издигане.
 


Първият ден на Elevation или как се прави шоу без хедлайнер

Когато Свилен слезе от сцената с думите „Stereo MCs ще ви разцепят”, тръпката от предстоящата им поява още не се усещаше. Но само миг след това зареждащото им присъствие пусна вълна енергия по събралите се вече хора. За час и половина вокалистът Роб Бърч не спря да подскача и да танцува, заедно с двете беквокалистки. Непрекъснато държеше контакт с публиката и между две песни дори направи импровизация, повтаряйки „Elevation”. Едва ли музиката на Stereo MCs има нужда от представяне. Определят я най-вече като денс, но тя е също и електронна, и фънк, няма как да я слушаш и да не ти се дотанцува. Британците направиха лудо музикално шоу, а изпълнението им беше свежо, енергично и малко смахнато. На песни като "Connected", "Black Gold" и "Step It Up" поляната между Разлог и Банско беше не поляна, а дансинг, а сред публиката имаше просълзени. Определено вече бяхме извисени.


 

 

Едва бяхме успели да се посъвземем от тази музикална и енергийна бомба и да слезем за малко на земята, и на сцената бяха вече Morcheeba с чаровната и откачена Скай. Техният чилаут винаги извисява, но когато звучи в космическото пространство между няколко планини, направо изстрелва в облаците. Morcheeba изпяха по-известните си песни, както и няколко от последния си албум "Blood Like Lemonade". Разбира се, нямаше как да не завършат с "Rome Wasn’t Built In a Day". Скай получи огърлица от фенове, която веднага закачи на врата си, а малко преди това показа среден пръст на посетителка на фестивала. Заедно с Рос тя обиди охраната, задето не пуска посетителите във VIP-зоната, за да са близо до сцената. В крайна сметка успя с разрешението на управителя да пусне всички там, но не без да си навлече гнева на хората с тениски “Security”. За изпълнението няма какво да се каже - ентусиазмът на Скай заразява на мига, а широката й усмивка и лудото й поведение озаряват всички.

 

 


След още мъничко почивка дойде ред на едни от най-чаканите изпълнители - Hurts, които, както стана ясно, имат доста непълнолетни, но умеещи да крещят фенки. С две думи - концертът им беше феноменален. На сцената излязоха общо седем души, които бяха в изключителен синхрон помежду си - цигулката и оперният певец допълваха по вълшебен начин диджея. Тео, разбира се, показа забележително сценично присъствие и раздаде всичко от себе си - включително няколко дузини бели рози и едно знаме на България, които хвърли в публиката. Уникалното на Hurts е, че съчетават толкова много различни неща по хармоничен начин. Не знам досега да е измислен стил за това, но едно от най-страхотните усещания, които човек може да изпитва, е такава музика да преминава през тялото ти. Hurts имаха щастието да свирят късно вечерта и направиха чудесно светлинно шоу. Като цяло изпълнението им беше много впечатляващо, не само заради музиката, но и заради начина, по който бе представено. Втората песен беше "Wonderful Life" и... да, животът наистина е чудесен, когато слушаш Hurts под звездното небе. Сред песните, които изпълниха, бяха още “Devotion”, “Verona”, “Happiness”, “Confide in Me” и, разбира се, "Stay", която всички пяха заедно.

 

 

 


И веднага след тях трябваше да слушаме хедлайнера Jamiroquai, но заради здравословен проблем на Джей Кей това не се случи. Въпреки че имаше доста разочаровани, нямаше място за мръщене и съжаляване, защото на сцената вече бяха Parov Stelar Band.
Странната комбинация от саксофон, тромпет, бас, перкусии, диджейски пулт и вокали, начело с диджея Паров Стелар, се оказва изключително успешна. Те самите определят стила си като електро суинг - нещо като смес от денс и техно, но със саксофон и разтапящи вокали. За участието си тази нощ бяха подбрали само парчета, подходящи за танцуване и подскачане. Групата имаше свое конферансие с ретро микрофон, шапка и тиранти. Вокалистката Клио Пантър изглеждаше доста ефектно и не спря да се движи и танцува - както, между другото, и всичките посетители на фестивала. Те просто избухнаха. Ако музиката на Hurts с мрачното си величие беше успокоила малко парти импулса у публиката, Parov Stelar Band го съживиха с нови сили, за да експлодира в космическото пространство, а саксофонът и тромпетът звучаха като любов. Тъжно беше, че това трябваше да свърши, но пък едва ли вечерта може да има по-перфектен край. А и групата изпълни цели две песни на бис, а партито продължи на DJ-сцената до светло.


 

Въпреки не съвсем идеалното протичане на фестивала, би трябвало да се радваме, че събитие, посветено на алтернативна музика с такъв мащаб се случва у нас. Може би присъствахме на раждането на пра-пра-пра-правнуче на Гластънбъри. Предстои да видим.
 

Десислава Гичева


Снимки © Елена Топлийска




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *