Изключително наситен със силни имена фестивал в Созопол!

|

Интервю с Маргарита Димитрова, артистичен директор на Фондация Аполония


 
На предстоящото юбилейно издание ще връчите повече от една статуетка на Аполон Токсофорос?
Това е нова статуетка, една статуетка, която се прави от страна на Фондация Аполония с благодарност към хората на изкуството. Като това са хора от различните видове изкуства. Ще бъдат връчени 6 статуетки, направени от проф. Христо Харалампиев.
При предишните връчвания акцентът беше на една фигура. А сега сме избрали 6 човека от различни видове изкуства — литература, музика, класическа и джазова, художник, всички допринесли фестивалът да бъде на това ниво и фестивалът да го има. Символ са на благодарността на фондацията към тези хора.
 
Доколкото разбрах ще има много голяма изложба на предстоящата Аполония?
Смятам, че изобразителното изкуство заема много важно място в това, което се случва в Созопол и това, което е Аполония. Един от акцентите на 20-годишнината, на нашия юбилей, е тази изложба, каквато правим за първи път. Това са художниците на Аполония. Представлява една ретроспекция на всички, които са участвали до този момент на Аполония, като всеки от тях се представя с едно нещо. Фактически се събраха 81 автори, като от тях има вече починали, за съжаление, други които са класици и на които сме правили изложби и в същото време има изключително съвременни, съвсем млади автори. Прави се и един много луксозен каталог, със снимки на художниците, информация за тях, снимки на техни произведения.
 
Отделно се прави и стандартния каталог?
Да, каталогът за изложбата е отделно издание, отделно се прави и каталог с програмата на фестивала.
 
Прави се и юбилейно издание за двадесетгодишнината?
В момента се издава и един каталог, прави го Панайот Денев, представящ в снимки и в текстове всичко, което се е случило в Созопол през тези 20 години. Всичко. Там е представена и класическата музика, и джазовата, и литература, и спорове и скандали, които са се водили по време на зимните Аполонии.
Михаил Неделчев прави „Литературата на Аполония“. Това ще бъде един вестник. Не можахме да го измислим да е като книга, но ще бъде едно богато събиране на всичките литературни материали до този момент, така че ще е вестник, с доста голям тираж, който ще се разпространява в Созопол. Ще отразява всички автори, които са участвали. Специално и конкретно само за литературата.
 
Виждам доста сериозно чуждестранно участие в програмата...
Тази година е най-голямо от всички фестивали до момента. Ангажирани са Американския културен институт, който провежда конкурс в Ню Йорк, в Кенеди Център, за създаване на трупа, която трябва да обикаля по света и да показва американски джаз. Първата среща на българска публика с тези хора е на 9 септември в Созопол, много прекрасни джазови музиканти, квартет. Освен това холандския културен институт, или по-скоро културната служба към холандското посолство предоставя един джазов изпълнител, който ще бъде с своите колеги, общо септет. Испанският културен отдел към посолството им, ни представя на 10 септември един много надежден испански оперен певец, Енрике Виана, който идва заедно със своя пианист Мануел Бурхарас. Френският културен институт тази година ни помогна да дойдат Георги Корназов и Емануел Коджа,. Това са джазови изпълнители, единият е много добре познат на българската публика, млад тромбонист, който е със световна кариера в момента. Пак по линия на Френския институт идва и Марио Станчев, който ще направи концерт в Созопол на 7 септември. Това са все много големи имена, както за Франция, така и за България. Освен това Чешкият културен институт осигури Силвия Георгиева, която е българка, живееща в Чехия от 15 години, правеща също световна кариера. Тя свири на клавесин и ще има концерт на 5 септември.
На закриването на фестивала на 11 септември участват музиканти от всички балкански страни. Концертът на „Балкански ветрове“ е по линия на Външно министерство, на програмата „Комуникационни стратегии“. Те финансират този проект, който също не е никак евтин, защото става дума за много големи музиканти от всички балкански държави. Участието им се явява и премиера на този концерт. А с това, че са и един финал на фестивала искаме да покажем, че границите отдавна са паднали в изкуството. От друга страна е един много хубав повод да се говори за влиянието ни и за всичко, което ще се случва на Балканите от тук нататък. Влизането ни в Европа чрез изкуството отдавна се е случило. Културата работи в тази посока много отдавна. Надяваме се присъствието на тези много големи имена да бъде силно. Разбира се, най-известното име е на Теодосий Спасов, който оглавява този проект и който е силно свързан и с Аполония. Надяваме се, че пак ще бъде препълнен амфитеатъра за този концерт.
Шотландците, които имат концерт на 8 септември са един от най-световните състави. Оказа се, че те са изключително много ангажирани и просто не зная как стана как стана това нещо да дойдат и в Созопол. Първо, че постоянно обикалят света и въобще не се спира, второ че са много — те са 8 човека. Т. е. става дума за един много скъп концерт. Но Британският съвет винаги е щедър към нас и понеже знаят, че нещата, които стават в Созопол са наистина качествени, а и във връзка с юбилея самите те бяха навити да помогнат. Самите „Capercaillie“ за пръв път ще стъпят в Източна Европа и надявам се ще останат очаровани.
За концерта на Милчо Левиев идва една от звездите на джаза в Гърция — Йотис, т.е. ето още балканско присъствие. Както и самата Вики Алмазиду.
Като цяло артисти от над 10 държави участват тази година във фестивала. При това истински звезди, от всички поколения. Има както много млади, така и изключителни звезди, които отдавна са намерили място в небосклона на изкуството.
 
Наистина фестивалът е наситен с много силни имена тази година...
Разбира се. Аглика Генова и Любен Димитров са най-доброто клавирно дуо, което съществува въобще в света в момента. Когато подготвях програмата веднага се сетих за тях защото те наистина са най-добрия такъв състав. Да не говорим за Веско Ешкенази и Людмил Ангелов които отдавна са представяни от Аполония, при това още от деца. върнахме се назад с Веско и се сетихме, че той още като дете е свирил в Созопол. И от тогава сега е първото му появяване отново на Аполония. Първият концерт на Веско Ешкенази когато се върна след много дълго отсъствие от България беше на Пролетна Аполония в София. Докато Людмил също е една звезда, която винаги пазим и винаги се стремим да представим по време на нашите събития. Но тук вече става въпрос за двама наистина много големи музиканти, които разкъсвайки се между ангажиментите си намират време и за Аполония.
Ангел Станков и Йосиф Радионов участват в първата Аполония в Созопол, а догодина навършват 30 години откакто свирят заедно като състав. Това беше още една причина да ги поканим отново за участие в юбилейната ни програма.
Другата звезда е Минчо Минчев, който ще свири заедно със Софийски солисти на 10 септември. Те са едни от най-постоянните ни изпълнители, но Минчо Минчев отдавна не беше идвал. Естествено в програмата е и Йълдъз Ибрахимова, която ще участва с особена програма — с камерен оркестър, с който ще изпълнява руски цигански романси. Други звезди са участниците в един концерт, който беше направен специално за Аполония преди години, но не е показван досега — това е Jazz Surprise на 6-ти септември. Живко Петров, Ангел Заберски, Димитър Шанов и Христо Йоцов обогатяват програмата си с материал от български автори (Панчо Владигеров и Петко Стайнов), като класическите произведения преминават в джазовата форма, която младите музиканти правят съвършена.
Трябва задължително да споменем и „Легендата“ — постановка на Лили Игнатова, „Коса“ на театър София и балет Арабеск — две много силни представления, които присъстват в програмата (съответно на 5 и 7 септември).
 
Театрите?
Театралната програма също е много силна, много от постановките са наградени, много от режисьорите са наградени през изминалия сезон. Малък градски театър зад канал, Театър 199, Сатиричният театър със своя спектакъл „Клетка за сестрички“, който всъщност е много подходящ за публиката в Созопол, защото е фантастично представление, безкрайно смешно, знам, че просто хората много ще го харесат. „Евроспорт“ с режисьор Бина Харалампиева е много силно представление. „Продавате ли демони?“ — последното представление на Коко Азарян, „Фантасмагории“ на Теди Москов, „Къщата на Иван“, „Месец на село“ на Народния театър са все представления с много награди. Театралния афиш завършваме пак с една постановка на Сатиричния театър, която се прави в момента специално за нас. Това ще е една изненада към всички, които обичат театъра и всички, които обичат Аполония.
 
Това в Художествената галерия „Имало едно време“ също ли е театрално представление?
Това е пиеса на Николай Райнов която ние открихме. Оказа се, че театралите специално почти не знаеха, че Райнов е писал пиеса. Спокойно мога да кажа, че това е едно от откритията на Аполония. Текстът е писан 20-те години на 20. век и никога до този момент не е поставян. Много голямо беше желанието ни да имаме спектакъл, финансиран и продуциран от Аполония, но засега можем да го покажем само като едно литературно четене. Защото не е просто да се направи представление по този текст. Но съм убедена, че догодина това ще го има реализирано. Докато сега просто искаме да запознаем и публиката, и най-вече театралната критика с нещо, което се оказва толкова актуално в момента. Това е една историческа драма описваща събитията, свързани с покръстването на българския народ. Оказва се, че ако преди 5 месеца тази пиеса не звучеше толкова силно, днес, след събитията, които наблюдаваме около българската църква, тази пиеса е сякаш съзнателно подбрана за този момент. Тази година се отбелязаха и 50 години от смъртта на Николай Райнов, 115 години от рождението му и ето още причини да представим тази пиеса. И това е един от много сериозните акценти в литературната ни програма.
Друго събитие, което съм сигурна, че ще бъде интересно заради по-особеното представяне е 4 том от събраните съчинения на Блага Димитрова, защото в случая става дума за „Отклонение“ — една тема, която повечето зрители познават като прекрасен филм. И във връзка с това сме поканили режисьора на филма — проф. Гриша Островски и Иван Андонов, един от изпълнителите на главна роля в този много награждаван филм за да говорят точно за книгата, за текста, който е трябвало да преборят като сценарий и да разкажат спомени за времето, когато се е снимал. Така че това ще е свързано едновременно и със самото издание на романа, и с филма по него, излязъл 1968 година.
Друг акцент на литературната програма това е авторът Димитър Динев. Един млад автор, който живее в Австрия и който ще се представи с части от неговата книга „Ангелски езици“, която в момента е бестселър в Западна Европа. Целият роман все още не е преведен, но вече има сключен договор с издателства „Рива“ и се надяваме да го видим издаден целият до Пролетния панаир на книгата. „Ангелски езици“ представлява една сага за България, видяна през погледа на един млад човек, избягал в истинския смисъл на думата от България през 1990 г. и неговите преживелици по лагери, описващ една много сложна емигрантска история, докато сега вече този човек е една от големите звезди на Австрия. За пръв път в България той ще бъде представен на Аполония и за първи път там хората ще чуят и видят това, което прави, това, което той ще разкаже.
Естествено трябва да спомена и представянето на книгата за Петър Слабаков на издателско ателие Аб, същото това издателство представя и книгата на Милчо Левиев. Издателство „Слънце“ прави премиера на книгата на Юрий Дачев. На финала на Аполония ще бъде представена и книгата „Одисей“ на Джеймс Джойс — един феноменален превод на български и едно произведения, което си заслужава да бъде представено навсякъде. Както всяка година Георги Данаилов също присъства със своята „Весела книга за българския народ“, а той е един човек който винаги се представя с нещо ново и със своето обаяние може да накара всеки, който не е купил книгата до този момент да отиде веднага да си я купи.
Не е за пропускане и представянето на романа на Владимир Зарев „Разруха“, премиерата на „По-малко“ на Людмил Станев — все книги които са наградени, при това заслужено.
 
Градът Созопол...?
Градът е променен, което е много хубаво за нас, защото някак си свикнахме да гледаме Созопол с много сергии, с много ненужни неща за един такъв културен център, но сега всички, които ще дойдат в Созопол ще видят един нов площад с много красиви пейки, лампи, палми, изчистен отвсякъде от многото сергии и от многото звуци, идващи отвсякъде, и един нов амфитеатър, който в момента се преустройва с нова сцена, с нови пейки, с много зеленина. Много красиво ще бъде всичко тази година. Малко случайно съвпадна това преустройство с нашия юбилей, но добре че се случват понякога такива неща, за хубаво. Защото това изкуство, което се представя в Созопол, когато не намери своята най-добра среда не въздейства добре. Друго е, когато обстановката около теб е приятна, такава каквато трябва да бъде.
 
Проблемът с финансирането...?
Тази година фестивалът е много по-скъп от предишните. Защото и програмата е по-богата, изпълнителите са повече, и изложбата е по-богата, и изданията са повече, и всичко, което се свързва с този юбилей струва много. И всъщност ако има проблем, това е проблемът във момента — средствата. А точно тази година не можем да си позволим компромиси с качеството на програмата. За съжаление няма закон. И ако трябва нещо да се направи за културата в тази страна, това е именно закон за спонсорирането. И това трябва да се направи спешно. Защото след като държавата не дава нищо, или по-точно дава, но недостатъчно, трябва да има нещо, което да облекчава спонсорите.
Последните два месеца ни отиват именно за търсене на средства, съсредоточени сме именно в това. Защото една програма с над 80 събития никак не е евтина.
 
Ако хвърлите един поглед назад кое е най-важното за фестивала, случило се през тези 20 години, освен че е оцелял?
Най-важното е че линията от първия момент досега продължава. Ние търсим винаги нови хора, търсим винаги млади хора, търсим винаги българско присъствие. Затова аз казвам, че Аполония е най-българския фестивал и това не го казвам случайно. Наистина винаги търсим българи — и тези, които в момента са в България, и тези, които са заминали и в момента не живеят и не работят в България. И тези звезди украсяват фестивалния афиш. И едновременно с това сме отворени и за чужди изпълнители. Което е следващата линия, следвана от нас. И аз смятам, че това по-нататък ще се превърне в един европейски или един световен фестивал, макар че това никак не е просто и никак лесно не се случва това. Но за мен това са 20-те години Аполония — високото ниво и голямата любов, която имат изпълнителите към нас, и голямата любов която ние имаме към тях — любов и уважение.
Голямо значение има и популярността на Аполония — вече всички знаят какво е Аполония. За което немалка роля има и телевизията, излъчваща от фестивала, и радиата, и всички журналисти.
 
Тази година пак ще има радио Аполония...
Ще има радио Аполония, ще бъдат акредитирани пак много журналисти, ще има пресцентър, който ще отразява всички събития. Ще правим и пресконференции на място, защото повечето изпълнители идват специално заради нас — кацат, свирят и на другия ден заминават обратно и знаем, че интересът към тях ще бъде много голям.
 
Програмата на фестивала можете да видите на страницата на Аполония. Скоро там ще бъде публикуван и пълният каталог. А Словеса ще отразяват целия фестивал от Созопол.
 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *