Изложба-предизвикателство

|
Преди броени дни Хрисанд Хрисандов, Делян Хубанов, Даниел Кънев и Десислав Гечев откриха в Русе съвместна изложба. Четирима творци - всеки със своите търсения и предпочитания, постижения и със собствена заявка за една бъдеща творческа линия.
“Изложба-предизвикателство” - така бих нарекъл това тяхно начинание.
“Предизвикателство” - заради това, че обединява под един покрив живопис, графика, скулптура. Резултатът е такъв, че отделните жанрове се допълват един с друг и ставаме свидетели на една изложба, въздействаща цялостно върху чувствата и сетивата ни.
“Предизвикателство” - защото в изложбата си дават среща творци на различна възраст, но обединени от “обща биография” - учители са в русенското училище “Възраждане”, натоварени с голямата отговорност да обучават учениците от специализирани паралелки, на които да предават и своята любов към изобразителното изкуство. А това, че и четиримата са завършили един и същ факултет на един и същ университет - Великотърновския “Св. св. Кирил и Методий”, е по-скоро случайност за общото в тяхното житие.
Изложбата е “предизвикателство” и заради това, че сравнително скоро тук, в тази зала, двама от творците - Делян Хубанов и Хрисанд Хрисандов, имаха самостоятелни изяви. В случая любопитството ни се обвързва със самопреценката им за техните предпочитания при вторичното представяне на творбите; за по-различното им експониране...
Хрисанд Хрисандов се представя с 14 живописни платна Между тях има и две по-“стари” - “Концерт” и “Арлекин”. Възможно е това да е предизвикателство - да сравним развитието му, да самооценим, че в творческия му път не е настъпила рязка промяна, а че той постепенно е изграждал своя стил, за да го видим днес по-омъдрял, по-взискателен, по-прецизен, по-колоритен, по-концентриран. И едновременно с това - като своеобразен парадокс! - да е напомня с всяка творба за момчешкото, закачливото, присмехулното в себе си.
При Делян Хубанов предизвикателството е в това, че доразвива линията за налагане на свой “прочит” на класиката - Икар, ловуващата Диана, Дионисиеви сцени от цикъла “Винария” - произведения, които видяхме в самостоятелната му изложба от преди няколко месеца. Той отново включва и творби с открити еротични елементи. С това сякаш предизвиква учениците си да търсят красотата не само в античното минало, но и в нашето съвремие; да бъдат верни на точността; да търсят обобщаващото, алегоричното.
Подобно е внушението и при Даниел Кънчев. Голото женско тяло при него излъчва не толкова еротичен заряд, колкото една приглушена нежност. И тъй като творецът се представя със скулптури (завършил е точно тази специалност) и с рисунки, идеите му са реализирани със сангин, въглен, бронз, камък и гипс. Предизвикателството тук съзирам не само в съчетанието на използването на два вида материал - траен и крехък, не само във владеенето на обемността и плоскостта, но и в съпоставката, която неминуемо ще се направи с творбите на колегите му, включени в изложбата, със своеобразната ръкавица, която “хвърля” на Хр. Хрисандов (преди повече от 2 десетилетия със свои рисунки на голи женски тела той взриви русенската пуританщина) и на Д. Хубанов.
Десислав Гечев се представя с графики, живопис и с един рядко срещан жанр - екслибриса. Това, че сред творбите му срещаме и живописната гротеска, и симбиозата между реалистичност и фантастичност, приказност и абсурдност едва ли е предизвикателство дори към самия него. Едва ли е и случайност, че за своето представяне включва и екслибриси (аз поне не си спомням подобно ярко присъствие на екслибриса в изложбените зали на Русе). Този вид миниатюрна графика сама по себе си предизвиква твореца хем да бъде лаконичен, хем чрез пестеливостта да даде най-яркото, обозначаващо характера на книголюба, както - вероятно! - е при екслибрисите “Битие”, “Полет”, “Блян”...
Човек е така устроен, че всички уж сме еднакви - с две очи и с едно сърце, а в живота си виждаме, чувстваме, оценяваме различно. Какви са изложените творби на Хрисанд Хрисандов, Делян Хубанов, Даниел Кънев и Десислав Гечев? За мен те са предизвикателство в добрия смисъл на думата. А защо преценявам така, мисля, че се аргументирах.
 

Живодар Душков




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *