Изнервящо меланхолично

Закономерно или твърде взискателно, но човек очаква повече от режисьора на „Порейки вълните” и „Догвил”. Ларс фон Трир не просто умее да снима кино, но и знае как се разказват истории. А „Меланхолия” е, меко казано, скучен филм.
Някаква планета се носи меланхолично към Земята. Кирстен Дънст се приближава меланхолично към психиатрична диагноза, породена от депресия, алиенация, пресищане от живота или каквото ще да е. Шарлот Гензбур се бори меланхолично с неврастенията и потенциалната възможност да изкара зрителите „от кожата”. Само мъжете изглеждат меланхолично нормални (защо ли?) в натуралистично фантастичната история на датския режисьор...
Актьорите всъщност са чудесни в така скроените им роли, визията, разбира се, е безупречна и, ако сте меланхолично настроени, може пък да влезете в тона на филма. В противен случай се изправяте пред неприятната възможност финалният бум! да ви остави тотално и неумолимо безразлични, и леко отегчени, без капка меланхолия.

Екатерина Лимончева