Използван презерватив ли е животът на човека?

|
Приятен ноемврийски ден – топъл, не особено духовит, нищо фрапиращо, като това не значи безличен. Ден с атмосфера, но без излишни калории (нито в плюс, нито в минус) по пътя към обетованата земя, където ще ми предложат да инвестирам в австралийски презервативи от гума с най-високо качество и срок на годност 4 години за 6 лири опаковката. Е, ако се пазаря до гроб, може и да сваля цената на 5. Къде се е чуло и видяло някой да прецака евреин в бизнеса!
Точната дата, часът и мястото на срещата не са тайна: 19 ноември, 19.00 часа, Театър София. Пък и офертата, признавам си, я бива - премиера на „Търговци на презервативи” по Ханох Левин.
След „Крум” и „Старицата от Калкута” израелският автор си е извоювал заслужени позиции на театралното поприще у нас. Още повече, че ценя закачливите мъдреци, които умеят да се шегуват със себе си, със света и с живота. Критиката е единодушна, стилът на Левин винаги е шокиращ и провокативен, независимо дали смесва библейски митове с основни за съвременната нация и държава ценности, или се вдъхновява от античната драма, за да внесе комични елементи, воден от обичта си към човешкия род. По формулата „осмивам, за да предпазя и съхраня”, „Търговци на презервативи” напомня, че човешкият живот е преходен, затова в плътските удоволствия и особено в брака, парите винаги трябва да бъдат само средство, а не цел, доколкото категориите чест, достойнство и доверие все още съществуват правопропорционално с... капутите. Дали е възможно чрез покупко-продажба да подсигуриш едновременно дупка за изопнатия си кондом и вход към света на женените с деца мъже, или животът ще ти се изсули като използван презерватив върху килима.
Говорим си за времето преди и след съществуването на етичното хапче „антибебе” в схемата на семейното планиране. Ще се съгласите - проблемът за човешката репродуктивност също е маркер за обич и загриженост!
Любов от пръв поглед се оказа и причината Борислав Чакринов да подходи така прибързано и привързано към текста като към чаша хубаво вино, когато не чакаш наздравицата, за да отпиеш първата глътка. На пресконференцията той сподели, че пиесата в оригинал представлява музикална драма, но, за да е в крак с времето и топоса, постановката предлага алтернативна „мелорецитация” на актьорите Милен Николов и Росен Белов. Те се явяват допълнително привнесени от режисьора персонажи или нещо като одухотворения ресор в декора.
Понеже „Търговци на презервативи” се играе за първи път на българска сцена, база за сравнение липсва, но това, че се пие вода от извора като за целта Жозеф Бенатов превежда текста от иврит, говори за изключително професионално отношение към работата. Факт, оказа се успешно адаптиран хумор, поднесен чрез цветни, на моменти римувани слова.
Голяма сцена
Влизам. Виждам – червено и черно, решението е на Невяна Кавалджиева. Скромна, но въздействаща сценография, плот на умението да премери, премести, преоблече и представи визуално различна обстановка, импонираща с променливата среда на действието. Чакам. Не знам каква е точно драмата в триъгълника Бела Берло - Самуел Спрол – Йоханан Цингербай, но въображението ми, вероятно заради декора, поражда аналогия с обърнатата в мъжко-женско съотношение триада Жулиен Сорел, Матилда и госпожа дьо Ренал на Стендал. Обзема ме лека тъга. Чакам. Актьорите са утвърдени имена, доказали таланта си и натрупали опит с годините сценично присъствие: Лилия Маравиля, Любомир Младенов и самият Ириней Константинов – настоящ директор на театъра. Разполагаме с уникален текст, сериозни актьори, стилен декор, залата е пълна. Звучи обещаващо, но се прокрадва някакво съмнение. Чакам и нищо не очаквам, за да не се разочаровам.
Еврейската пиеса започва с нашенска точност, но вече съм коментирала проблема с организацията на премиерите в Театър София. Гледам. Слушам. Всъщност повече зяпам, защото това, което виждам и чувам, отникъде не ми се връзва. Картината и звукът се разминават и смешното някак не се получава. Вероятно чувството ми за хумор е приспано от дългото чакане и не обещава да се събуди. Май не само моето, но и на по-голямата част от публиката. Думите на хубавата Бела и авантюристът Спрол не тежат на мястото си, а падат в произволни посоки. Търговците не ми звучат убедително, нито държавният чиновник и спестовник Цингербай.
Антракт
Мога да си спестя поне втората част от преговорите по сделката и да си тръгна незабелязано, както направиха известна част от колегите по маркетинг и реклама, но не! Както се пее в един познат рефрен: „Дайте шанс...”, нали отразявам събитието за специализирана медия и ми се иска да съм позитивен, но обективен анализатор. Уви, старата песен на нов глас, само че уж двадесет години по-късно.
Не съм мастит театрален критик, затова спокойно може да не се засягате, но и не пренебрегвайте мнението на един прост философ или просто зрител, на когото му пука. Да не забравяме, че театърът по презумпция е богато сценично изкуство. То борави с реч, жестове, музика, танц, звук и зрелище. Те покоряват зрителя единствено когато са в адекватен синхрон помежду си. Знаем какво може театърът в България, Вие вдигнахте летвата, затова ние сега искаме още, за да се сбъдне желанието на Борислав Чакринов „това дете („Търговци на презервативи”) да бъде щастливо и обичано, защото е заченато в любов.”

P. S. Ако още търсите сценичната ниша в изкуството, не забравяйте, че днес не само презервативите възпират сперматозоидите, подобно на финансовата криза любителите на театъра.
 

Ивелина Минчева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *