Изследване за гръцките зографи по нашите земи

|
На 1 юли в Криптата на Храм-паметник Св. Александър Невски (сега изложбена зала за икони) беше представена книгата „Гръцки зографи в България след 1453 г.“. Двуезичното илюстровано издание е дело на Института за изкуствознание при БАН, щедро подпомагано от гръцки държавни и частни организации.
Изследването е резултат от многогодишен труд на авторите в рамките на проекта, финансиран от фондация „Онасис“. Събран е и е обработен огромен материал, част от който се публикува за първи път. Това е първото научно двуезично изследване в издателската практика на България и Гърция, а накрая е включено и резюме на английски език. Луксозното издание се състои от 272 страници и 339 цветни и чернобели илюстрации.
На премиерата говориха Н. Пр. г-жа Данаи-Магдалини Куманаку, посланик на Гърция у нас, ст.н.с. д-р Александър Янакиев, шеф на Института, чл.-кор. проф. д-р Елка Бакалова, виден византолог, и д-р Емануел Мутафов, ръководител на проекта. (В проекта като автори участват Иванка Гергова, Александър Куюмджиев, Елена Попова и Елена Генова. Немалка е и помощта на проф. Димитриос Гонис от Атинския университет.)
Посланик Куманаку нарече изданието открояващо се събитие – защото е продукт на системно и усърдно изследване и защото откроява православната вяра и традиция като общ топос, който свързва народите на двете страни. По думите й „плод на това взаимодействие е съществуването на много общи елементи, разпростиращи се в един широк спектър от сфери на обществения и духовния живот на България и Гърция. Сред тях са православната вяра и привързаността към православната традиция, която впрочем е играла определяща роля при формирането на двете национални идентичности и представлява съществен и неразделен техен елемент. Основен израз на тази обща традиция е иконописта...“
Д-р Янакиев си пожела още такива издания, както и едно подобно, но за българските зографи в Гърция. В доклада си проф. Бакалова наблегна повече на научния анализ на новото издание, като не пропусна да похвали и неговите съставители. Словото на д-р Мутафов беше изпълнено с много хумор, давайки примерни за популярни стереотипи и заблуди в днешното ни общество. Заблуди, които новото издание може да разсее, поне донякъде. В края той благодари на всички помогнали за появата на книгата „Гръцки зографи в България след 1453 г.“.
Особено полезно е изследването и поради това, че ще документира и така запази едно ценно културно-религиозно наследство - д-р Мутафов споделя, че по време на пътуванията са установили, че много от иконите, описани в по-стари публикации, вече не се откриват в храмовете където са били между 50-те и 80-те години на 20. век, а са или разграбени, или безвъзвратно повредени от времето, влагата, свещите, или са складирани в сбирките на митрополитските центрове, където достъпът е почти невъзможен.
Мястото на премиерата беше много удачно избрано, не само заради наличието на много икони в Криптата, но и защото немалко от тях са публикувани и описани и в изследването.
Многобройните присъстващи - официални лица и гости, учени от БАН и обикновени студенти – бяха поканени на коктейла след премиерата, а след това си тръгнаха с подарък един екземпляр от книгата.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *