Изтокът и Западът се преплитат в поезията на Йоздемир Индже

|
Едновременно спонтанен, нетипичен и гениален – такъв е турският поет Йоздемир Индже, който излива душата си в книгата „Магмата. Слепият часовник” (ИК „Изток-Запад”), която включва не една, а две стихосбирки в едно общо издание.

Турският поет Йоздемир Индже пише стихове от далечната 1954 г. и е автор на повече от двадесет стихосбирки. Завършил френски език и литература в Анкара, следва в Юридическия факултет, а после спечелва конкурс на френското правителство и учи две години в Париж. През 1969 г. постъпва на работа като преводач в Турската телевизия и радио, а по-късно става редактор и завеждащ на различни редакции. Изявява се като блестящ преводач не само от френски, но и от гръцки и арабски.

Индже е награждаван многократно за своето творчество както в Турция, така и в чужбина. Сред отличията му са Награда за поезия – „Max Jacob”, Франция (2006) и Награда от конкурса на името на Mелих Джевдет Андай в Турция (2007), както и международната награда за поезия „Пеньо Пенев”, която му бе връчена у нас през 2010 г. Сред някои от най-известните му поетически творби са “Щик” (1963), “Черешово време” (1969), “Написано по вятъра” (1979), “Дева и Везни” (1989), ”Сътворението” (1994), “Гласът на лятото” (1994) и “Безсъници” (1996). Освен поезия Индже пише също критически статии и размисли върху поезията.

Изданието „Магмата. Слепият часовник” е втората книга от поредицата „Световни поети” и в него са представени две стихосбирки. Индже неслучайно попада в тази поредица, тъй като стиховете му действително са ярки представители на световната поезия – те събират и говорят на езиците на всички възможни религии и мирогледи!

*

Скъса се връвта на опашатото ми хвърчило,
откъсна се от тялото ми, сега редом се реем,
нямам парашут, нито орлови криле;
стави на криле кървят по раменете ми,
като че пъпки или завръз, може би клони.
По електрическите жици – скелети на хвърчила,
и десетина уморени лястовици, остатък от прелета;
жеравно ято кръжи във въздуха
по прелетни пътища, над пресъхнали езера;
кръжащо непрестанно слизане. Плътта и костите ми:
семена от магнит, близкото бъдеще на падането,
аз съм пергелът му.
(из „Сънят”)
 

По материали на "Изток-Запад"



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *