Изтъкнатият френски историк Фернан Бродел ни преподава „Граматика на цивилизаци­ите“ – прочетете откъс

|

Корица на книгатаИзлезе „Граматика на цивилизациите“ (ИК „Изток-Запад“) – един от големите трудове на известния френски историк Фернан Бродел. Ученият, виден представител на френската школа Анали, обяснява историята по начин, който да даде на младите, за които е писана книгата, възможността да се изправят лице в лице – и най-вече с разбиране, със света, в който занапред ще живеят.


Няма да е пресилено да се каже , че роденият в Клоз, Франция, Фернан Бродел (1902-1985) е най-видният френски специалист по следвоенна история. Бродел е един от основателите на университета на Сао Пауло (заедно с Клод Леви-Строс ) и почетен доктор на Кеймбриджкия университет, университета в Оксфорд, Свободния университет в Брюксел, Йейл, Чикагския университет, Университета Комплутенсе в Мадрид, Университета в Кьолн, Варшавския университет, Женевския университет и др. В продължение на десетилетия Бродел работи върху трите си най-бележити проекта – „Средиземноморието“, „Цивилизация и капитализъм“ и незавършения „Идентичност на Франция“. Тези мащабни трудове допринасят за изключителната репутация на учения, а работата му като лидер на ключовата за редица исторически изследвания след 50-те години на миналия век школа Анали оказва огромно влияние върху историографията както във Франция, така и в други страни.

Един от големите трудове на Бродел – „Граматика на цивилизациите“, публикувана за първи път през 1963 г. – е замислен първоначално като учебник за ученици в горните класове във френските училища. Това го прави увлекателно четиво не само за специалистите в областта, а и за широката публика, и най-вече за подрастващите, у които трябва да се изграждат желание и любов към знанието, смята авторът. Идеята на Бродел – напълно в духа на школата Анали, е историята да не бъде преподавана на учениците просто като набор от случили се в хронологична последователност събития. Макар стилът, в който е написана книгата да е по-различен от този в повечето учебници по това време във Франция (а и в Европа като цяло), Бродел има за цел да покаже историята и различната скорост на историческото време по начин, който да заинтригува младежите. Така авторът се стреми да им даде възможността да се изправят лице в лице – при това с разбиране – със света, в който занапред ще живеят. В подкрепа на своята теза и нестандартен за времето си подход Бродел допълва: „Икономическият живот създаде неравен достъп до цивилизацията за различните обществени класи, но го създаде и за различните страни по света. Голяма част от света представлява това, което един есеист нарече „външен пролетариат“, това, което на обикновен език се нарича Трети свят – огромна маса от хора, пред които достъпът до жизнения минимум се поставя преди достъпа до цивилизацията, която често им е непозната, на собствената им страна. Или човечеството ще работи, за да запълни тези гигантски денивелации, или цивилизацията и цивилизациите рискуват да се изгубят напълно.“


В „Граматика на цивилизациите“ авторът разглежда цивилизациите в различни региони по света, засягайки фундаментални исторически процеси, периоди на упадък и възход в Близкия и Далечния изток – Ирак, Япония, Китай, Корея, Индонезия, Филипините и др. Видният историк обръща внимание също на теми като пробуждането на Африка, християнството, хуманизма и научната мисъл в Европа, индустриализацията на Стария континент, колонизацията и независимостта в Северна и Южна Америка и др. Нестандартното мислене на Фернан Бродел му позволява да загатне за ключови събития, случили се години след написването на труда му, а сред множеството карти в изданието има дори карта на населението в света през 2000 г., макар книгата да е писана близо 40 години по-рано.

Откъс от „Граматика на цивилизациите“

 

Цивилизациите са икономики

Всяко общество, всяка цивилизация зависи от икономически, технологични, биологични, демографски дадености. Материалните и биологичните условия тегнат до безкрай върху съдбата на цивилизациите. Увеличаване или намаляване на броя на хората, физическо здраве или отпадане, икономически или технически подем или свиване оставят своите последици както в културното, така и в общественото съзиждане. Политическата икономика, в широкия смисъл на понятието, е изучаването на всички тези огромни проблеми.

Значението на цифрата: дълго време човекът е бил единственото оръдие, единственият мотор на разположение на човека, следователно единственият занаятчия в материалната цивилизация. Той я е построил със силата на своите ръце.

По принцип и фактически всеки демографски растеж е благоприятствал подема на цивилизациите. Така е било в Европа през ХІІІ, ХVІ, ХVІІІ, ХІХ и ХХ в.

Също така закономерно изобилието от хора, благоприятно в началото, един ден става вредно, когато демографският растеж изпревари икономическото нарастване. Така е несъмнено в Европа преди края на ХVІ в. Така е и днес в повечето от слабо развитите страни. Резултатът от това в миналото са били периодите на глад, на намаляване на реалните заплащания на труда, на народните бунтове, на страшните времена на упадък. До деня, в който епидемиите, прибавящи се към глада, рязко прояснявали прекалено гъстите редици на хората. След тези биологични катастрофи (например бедственото положение от втората половина на ХІV в. в Европа с Черната чума и последвалите я епидемии) оцелелите преживяват известно време по-спокойно и разцветът се подновява, ускорява се до следващото спиране.

Единствено индустриализацията в края на ХVІІІ и през ХІХ в., изглежда, прекъсва този порочен кръг и връща на човека, дори и прекалено многоброен, неговата ценност, възможността да работи и да живее. Историята на Европа го показва: тази нарастваща ценност на човека, свързаната с нея необходимост да пести заетостта си, позволяват подема на машините и моторите. Гръко-римската античност, която е толкова интелигентна, не е имала машините, съответстващи на нейния интелект. Но всъщност тя и не се е стремила да ги има – за нейно нещастие е притежавала роби. Класическият Китай, формиран доста преди ХІІІ в., също много интелигентен и особено в техническо отношение, за жалост също е имал твърде много хора. Човекът в Китай не е струвал нищо – изпълнявал е всички задачи в една икономика, която на практика пренебрегва дори домашните животни. В резултат на това Китай, който дълго време изпреварва всички в научно отношение, няма да премине прага на модерната наука. Ще остави на Европа тази привилегия, тази чест, тази печалба.

Последиците от икономическите колебания: икономическият живот постоянно се колебае, някои от тези колебания са кратки, други – дълги.

Така през годините се редуват периоди на хубаво и на лошо икономическо време и всеки път обществата и цивилизациите поемат последиците, особено когато става въпрос за продължителни движения. Песимизмът и тревогата на ХV в. свършват – тази „есен на Средновековието“, с която толкова подробно се занимава Хьойзинха – и това съответства на подчертан упадък на западната икономика. По същия начин по-късно европейският романтизъм съвпада с продължителен икономически упадък – от 1817 до 1852 г. Икономическият подем през втората половина на ХVІІІ в. (след 1733 г.) е белязан от няколко спирания (както в навечерието на Революцията), но като цяло неговото благотворно ускорение поставя интелектуалният подем на Просвещенския век в контекст на благополучие, на активна търговия, на индустрия във възход, на увеличаване на броя на хората.

Независимо дали колебанието ще върви в една или друга посока, икономическият живот почти винаги е творец на излишество.

Впрочем изразходването, пилеенето на тези излишества е било едно от необходимите условия за лукса на цивилизациите, за някои форми на изкуство. Когато ние днес се възхищаваме на произведения на архитектурата, на скулптури, на портрети, съзерцаваме, без винаги да си даваме сметка, и спокойната гордост на някой град или суетната лудост на някой принц, или твърде новото богатство на някой търговец банкер. В Европа от ХVІ в. насетне (а несъмнено и по-рано) цивилизацията – на своя последен етаж – е под знака на парите и капитализма.

Цивилизацията е освен това функция на известно преразпределение на парите. Цивилизациите са оцветени различно – на върха, както и сред масите – в зависимост от свойственото им преразпределение, в зависимост от обществените и икономическите механизми, които удържат от обръщението на парите частта, запазена за лукса, за изкуството, за културата. През ХVІІ в., през доста тежкото в икономическо отношение време на Луи ХІV, меценати има само в двора или почти. Целият литературен и художествен живот е съсредоточен в този тесен кръг. Богатството и икономическата лекота през ХVІІІ в. позволяват на аристокрацията и на буржоазията да участват широко – заедно с кралската власт – в разпространението на културата, на науката, на философията...

Но и в тази епоха луксът остава все още привилегия на едно обществено малцинство. Скритата цивилизация – на обикновения, беден живот – изобщо не участва в този лукс. Впрочем приземният етаж на една цивилизация често е планът, на който е истината за нея. Какво е свободата? Какво е културата на индивида, когато жизненият минимум не е достигнат? От тази гледна точка европейският ХІХ век, толкова оклеветяван, ХІХ-ят век на новобогаташите, на „завладяващите буржоа“, скучният ХІХ век известява (макар и все още да не го осъществява) нова съдба за цивилизациите и за човешката личност. Едновременно със значителното нарастване на броя на хората, ето че стават все по-многобройни призованите да участват в една колективна цивилизация. Несъмнено цената на подобна трансформация (несъзнателна, това е ясно от само себе си) е била много тежка от социална гледна точка. Но нейният контрапункт се утвърждава като важен. Развитието на образованието, достъпът до културата, до университетите, издигането в обществото са завоевания, преизпълнени с последици, на вече богатия ХІХ в.


Големият проблем, днес и утре, е създаването на цивилизация, която да е едновременно качествена и масова, ужасно скъпо струваща, немислима без значими свръхпроизводства, но в служба на обществото, немислима също така и без свободно време, което механизмът несъмнено скоро ще може да ни даде. В индустриалните страни това бъдеще се вижда – по-близко или по-далечно. Но проблемът се усложнява в световен мащаб.

Защото икономическият живот създаде неравен достъп до цивилизацията за различните обществени класи, но го създаде и за различните страни по света. Голяма част от света представлява това, което един есеист нарече „външен пролетариат“, това, което на обикновен език се нарича Трети свят – огромна маса от хора, пред които достъпът до жизнения минимум се поставя преди достъпа до цивилизацията, която често им е непозната, на собствената им страна. Или човечеството ще работи, за да запълни тези гигантски денивелации, или цивилизацията и цивилизациите рискуват да се изгубят напълно.

По материали на ИК „Изток-Запад



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *