Изящните слова на любовта

|
"Колекционер на любовни изречения. Изящен роман" на Александър Секулов (ИК "Сиела") е сред шестте номинирани романа в 5-ото издание на конкурса за български роман на годината на фондация Вик.
 
 
Понякога (всъщност, все по-често) се появява литературно произведение, което не попада в стилови и жанрови рамки, а понякога (доста по-рядко) полага основите за нови такива. Романът на Александър Секулов трудно се поддава на категоризиране, лесно би могъл да бъде сметнат за сбор от разхвърляни мисли и светоусещания и наистина е изящен. И роман.
За любовта. Едва ли нещо друго може да бъде по-изящно и едва ли си заслужава да се пише изящно за нещо друго. Интересен, много интересен поглед към любовта, едно пътуване към, в и през нея, потъване в същността й – такава, каквато я вижда авторът, осезаемо на върха на сетивата и в същото време дълбоко, като газенето на средновековен тримаран в ленивите заливи на Атлантика.
Изящество, но не на фината дантела, тънките нишки злато и сребро по бижутата, на филигранните обкови на тежки скъпоценни камъни. Нито на ефирната лекота на снежните простори, из които летят ковани шейни, на фината коприна на косите, развети от вятъра на степите, на тънките глезени на запотените коне. Нито дори на източените силуети на абаносовите фигури, на трептенето на маранята над саваната, на тежките гривни по фините китки.
А изяществото на вкуса и аромата, на вкуса и аромата на тънката панделка, препасана около кръста на кокетната ни планета, която преминава през белите платна, прекосяващи океаните, през перата на птиците, прекосяващи континентите, през взрива от аромати и вкусове на Африка и Индия и се заплита в Средиземноморието, натежала от сладост, лепкава от сока на разпукани смокини, стафиди, мед, небрежно разпиляла облаци канела, мъгли с дъх на препечено кафе рано сутрин и омара с въздишката на следобеден чай. Изящен като движението на жена в спускащия се здрач, като усмивка иззад погалено от слънцето рамо, като топлото спокойствие на познанието и тънката фиба на птичи крясък, забодена в косите на вечерта.
Сладък до замайване, опиващ до сладост, гъста лепкава мрежа от светлосенки, разгъващ се отвъд себе си и свърващ пак към себе си, за да се преплете още и още.
На моменти е разхитителен, вместо възхитителен – сякаш може да е по-стенат и по-кратък, не толкова пищен и самонатежаващ в опиумната упойка на собствената си изящност, но – сред богатството от вкусове, аромати, подправки, глъч и гледки – всичко все пак е въпрос на вкус.
 

"Колекционер на любовни изречения. Изящен роман" на Александър Секулов можете да закупите с намаление от виртуална книжарница "Словото".


 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *