Из досието на един неблагонадежден драскач

|
Име: Петър Марчев
Обича: компот от малини, мавруд, (през лятото – мастика), “Улица Консервна”, “Stairway to Heaven”.
Не обича: чалга, тв-сапунки и да се поти.
Не вярва, че пра-прадядо му е бил маймуна.
Аполитичен. Въздухар. Драскач. Неблагонадежден.
Проявява нездрав интерес към живота и политическата дейност на др. Йосиф Висарионович, както и на т.нар. “фюрер” Адолф Шикългрубер Хитлер.
Задача: Да се неутрализира опитът му за разпространяване на поверителна информация (www.kanibalite.hit.bg), свързана с мерките на др. Сталин за укрепване на съветската власт в Бесарабия през 1946-а, когато са избити чрез планиран глад около 700 000 българи, украинци и молдовани.
Да не се снема от отчет, засега...
 
Зачеването и раждането на физическото тяло на този нестандартен роман стана в Мрежата. В Интернет, където всичко е възможно. В него новините от последния час звучат като легенда, а легендите стават новини. Във виртуалното пространство е възможно канибалът Армин Майвес да съди за авторско право рок-групата “Рамщайн” затова, че е написала песен за неговото злодеяние. Възможно е Казанската икона на Богородица да победи Хитлеровата военна машина... Всичко написано, казано, показано в Мрежата е свръх достоверно-недостоверно. Старата информационна мантра “Една жена ми каза в автобуса” вече звучи така: “Ами прочетох го в Интернет”.
Влизайки във виртуалното пространство, всеки става част от него и сърфира според неговите закони. Напускайки го, обаче, не всеки е склонен да си тръгне с празни джобове. Да си признае, че къделята със захарен памук е свършила. Всъщност, малцина могат да останат неуязвени от помисъла, че са прецакани.
Лично аз дълго не исках да порасна и да приема, че историята за Казанската Света Богородица е само хубава интернет-приказка. Опитах се да намеря документи; нещо, написано върху хартия, което само по себе си внушава чувство за историчност... Никъде нищо. Но когато бях в Бесарабия, за да запиша от устата на последните очевидци истинските приказки за човекоядци, получих по електронната си поща писмо от Киев. Всъщност, беше покана за кино-фестивала “Покров”.
Така, 20 дни по-късно Провидението ме срещна с игумен Спиридон от Светотроицкия Ионински манастир. И когато стана въпрос за моята интернет-приказка, отец Спиридон каза: “Да, аз имам какво да ти покажа”... Влязохме в затрупаната му от книги и компютърна техника килия и той извади някъде изпод тавана една книга. “Заступнице усердная” от иеромонах Филадельф; Москва, “Руский духовный центр”, 1992. Разгърна я и пусна на ксерокса тези няколко страници...
 
Повече можете да прочетете на www.kanibalite.hit.bg...


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *