Империя в черно и златно

|
Най-накрая успях да довърша солидният по обем роман „Империя в черно и златно”, книга първа от поредицата „Сянката на Умелите”. Отдавна не съм чел фентъзи, още повече се бях зарекъл да не почвам дълги поредици в този жанр. Ако тези поредици са на всичкото отгоре и недовършени, значи тотално би трябвало да ме откажат.
Е, наруших обета си, но не съжалявам, ни най-малко.
От поредицата „Сянката на Умелите” на издателство "Бард" досега са излезли шест книги от общо замислените осем. На български засега имаме три от тях – тази, „Разединени равнини” и „Кръвта на Богомолката”. За какво става въпрос. В сравнително кроткия свят на Равнините, населяван от отделни градове–държави, всичко изглежда мирно и тихо. Хората живеят, работят и търгуват спокойно, докато градят цивилизацията и техническия прогрес. Ала по границите на Равнините се появява могъщата Империя на осородните, които завладяват град след град и превръщат всички в роби по пътя си…
Осородни ли казах? Да, точно така. Хората, обитаващи приказната вселена на автора Ейдриън Чайковски, не са точно хора. Според легендите и преданията в миналото техните предци са сключили съюз с гигантските насекоми, населяващи този свят. Така се появяват съвременните им потомци, които изглеждат на външен вид почти като хора, ала всеки притежава специфичните физически черти, характер, умения и Изкуство на своята раса. Така например бръмбарородните са ниски, набити и пълни, страхотни занаятчии, механици и инженери, но пък тромави летци. Осородните са дисциплинирана армия, която може да лети, призовавайки крилата си (както повечето раси) и да изстрелва огнени залпове от дланите си, хората-водни кончета са ненадминати летци, молецородните виждат отлично в тъмното, богомолкородните са високи, кокалести и кръвожадни бойци, ненадминати в ръкопашния бой, мравкоидите са родени воини и свързват телепатично съзнанията си в мрежа и какво ли още не.
Изобилстват много раси – някои се мразят помежду си, други съжителстват мирно и тихо с останалите, трети презират всички други. Изобщо разнообразието, пъстротата на този приказен свят и отношенията между хората прави книгата живописна по един уникален начин.
Единственият, който решава да се опълчи на Осите, е Стенуолд Трудан – застаряващ занаятчия, университетски преподавател и ръководител на тайна шпионска мрежа. Заедно с шепа бунтовници от най-различни раси, повечето от които негови близки роднини, приятели и познати ще опита да сложи прът в колелата на бойната машина, задвижвана от волята на Империята.
Авторът пише интересно и увлекателно, знаейки кога и къде да прилага хитри писателски похвати, за да задържи вниманието на читателя. Смесил е на пръв поглед несъвместими жанрове като чисто фентъзи и стиймпънк, на моменти имаме класическият метод „добрата магия срещу лошите машини”. Най-силно впечатление ми направи способността му да описва битките – детайлно, подробно и надъхващо, независимо дали става въпрос за дуел между двама бойци или мащабен сблъсък на големи групи от армии, съставени от различни раси, служещи си с различни оръжия и бойни прийоми. От опит знам, че това е изключително трудно и този британски писател печели моите безспорни уважения за това, което е направил. Специално внимание заслужава и преводачката Милена Илиева, която се е справила отлично с несъмнено трудната задача, обогатявайки допълнително езика.
Една поредица, която без съмнение ще достави изключително удоволствие на всички почитатели на жанра фентъзи.
 

Бранимир Събев



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *