“Инкогнито” в Банско – луд умора няма

|
Понеделник вечер в Банско започва с много стил и много "арт" - французите "No Square Quartet" излязоха още по светло. Гийом Пере (саксофон), Стефан Аеби (пиано), Андре Ан (бас) и Яник Оплигер (барабани) предложиха с много вкус и размах авторски композиции и кавъри на публиката, изпълнила площада. Те наистина са по-подходящи за клубна изява, ако си позволим лека закачка с името им, но е чудесно, че имахме възможност да се насладим на изтънченото им чувство за музика, преточено през пленяващия глас на саксофона.
Пауза и на сцената излизат "Tango Project Quartet". За разлика от французите, които са заедно още от края на миналия век, израелската формация съществува съвсем от скоро - по-точно, от миналата година. Лидерът й Лео Ройтман е аржентинец, бандонеонист, който живее в Израел сред израелски музиканти. В основата на проекта е идеята да се съчетаят елементи от различни стилове. От една страна това е музиката на Буенос Айрес - темпераментните танго, милонга и кандомбле (старинна ритуална практика с корени в африканските традиции). От друга – елементи от джаз и фюжън.
Чухме авторски композиции на Лео, както и негови аранжименти на танго класики. Заложено в концепцията на групата е възможността всеки музикант да има поле и свобода за импровизация - на което станахме и свидетели снощи. Статична група като сценично поведение - обяснимо до голяма степен от бандонеона. Вглъбена сама в себе си музика, самодостатъчна и саморазвиваща се пред свидетелските, но не и съучастнически погледи на публиката. И все пак, изкусно сливане на танго и джаз, с повече импровизации, но с няколко идеи по-малко иновативност.
Не беше тайна за кого се бе събрал в очакване площадът. Още докато течеше сетът на израелците, сцената се подготвяше за звездите на вечерта - експлозивните "Incognito". Секунди след като музикантите стъпиха на сцената и Жан-Пол Муник - Блуи каза няколко усмихнати думи, публиката вече беше на крака и се завтече към пространството пред сцената, където бе призована от "Инкогнито" - и без друго не можеш да останеш седнал при тази музика.
Едва ли някой не знае какъв купон е концертът на тази формация с вечно променящи се членове. Час и половина след първите тонове шеметите на сцената нямаха никакво намерение да слизат оттам (въпреки че това бе фестивално участие, а не самостоятелен сет). "No Time", "75", "Get Into My Groovе", "Everyday", "Can You Feel Me"... и какво ли още не.
"Change" се предхожда от заигравка с публиката, удобен повод за призив към любов, мир и все такива хубави неща. Защо пък не? Музикантите сменят местата си и виждаме, че барабанистът се справя чудесно с баса, басистът - с кийбордите, а кийбордистът налага усмихнат барабаните, след като преди това не се е спрял и за миг зад своите клавири, бликащо кълбо енергия. Блуи се усмихва от широко по-широко, всички танцуват, пеят и разменят положителна енергия в количества, достатъчни да захранят осветлението на площада поне година. За рождения ден на басиста Франсис Хилтън всички пеят "Многая лета", но това не е краят на купона. Бисове - "Don`t You Worry `Bout A Thing", "One Love" (кавър на Боб Марли). И докато последните звуци се разтварят в нощта, във вените плъзва усмихнатото усещане, че всичко може да е прекрасно. Поне за малко - по време и след концерт на "Инкогнито".


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *