Инстинктът на самоубиец е сред най-жилавите български черти

|

Интервю с Антон Баев за неговия нов роман “Белези от българин” (изд. “Хермес)


 
Роман или по-точно психологическо есе е историята за Спас Господов, както се казва героят в книгата?
Аз съм го определил като роман, защото всичко, което надвишава 80 страници и има претенцията да побере света в този обем, е роман. Всъщност това е една книга за българските комплекси.
Има ли някаква символика в името Спас Господов?
Не е някаква скрита символика или “код да Винчи”, както напоследък е модерно да се казва. Търсил съм някакъв ироничен поглед към човек, който едва ли не е спасител на Господ, каквито българите обикновено в своите нервно-патриотични екзалтации често се опитват да бъдат. Вместо да спасяват себе си, ние често се опитваме да спасяваме Господ.
Има и заложена елементарна игра с името, която не може да се усети веднага. Отчита се, ако романът мине през спелинга на компютъра. Броячът на програмата регистрира името Спас Господов точно 681 пъти.
Верен си на поетическото начало - в романа ти има афористични пасажи, които по концернтацията на смисъла се доближават до поезията.
Самата структура на този роман е доста есеистична, доста условна. Примерно, героят умира 7 пъти и 7 пъти се ражда. И винаги се ражда различен от своето предишно превъплъщение, което също е характерно, според мен, за българското битие. Дори и иронията, която е фон на разгърнатите истории в романа, съвсем не е поетическа. Може би тази аналогия с поезията идва от творчеството на част от младите български поети, което се базира на иронията, но в книгата нещата са доста различни.
Дълбоки ли са белезите, оставени от българин?
В заглавието също има определена игра. Човек винаги е белязан от нещо в живота. Белезите носят спомена за някаква рана, заздравяла напълно или не. Тези белези всъщност са нашите комплекси. И за да ги превъзмогнем, ние трябва да говорим за тях. Лекарството в случая е назоваването им.
Говориш за комплексите на българина, назови някои от тях.
Те са много, но хайде, ще назова един от тях - “инстинктът на самоубиец е сред най-жилавите български черти”. Точно преди да завършим нещо и сме пред прага на светлината, ние се давим, убиваме, обесваме, разстрелваме и започваме от начало. Така да се каже, започва следващият живот на Спас Господов.
 

Стоян Терзиев, Словото



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *