Интервю с организаторите на предстоящата “Тънка червена рок седмица”

|
С организаторите на фестивала "Тънка червена рок седмица" Стефан и Ачо разговаряме за фестивала, българския рок, младите банди и други интересни неща. Фестивалът се провежда за втори път от 15 до 18 ноември, а целта му е да популяризира млади артисти, които имат потенциала да превърнат творчеството си в послание.
 
За втори път сте организатори на фестивала "Тънка червена рок седмица" - предишното издание бе през април 2010 г. Как възникна идеята в самото й начало?
- Стефан: Идеята се зароди от едно съвместно участие на OverGame и пловдиската банда Екстазия, които участваха в първото издание. Толкин е написал "Властелинът на Пръстените" поради факта, че е нямало книги, които да му харесват. Е, и ние така решихме, като няма фестивали за творческа рок музика, защо да не си направим един!
- Ачо: Идеята е на Стефан. Възприех я бързо и активно, защото винаги съм смятал, че сред нас към днешна дата има чудесни рок банди, които могат да формират съзнание у широката публика за rock ’n’ roll „произведен в България”.
 

Какви са впечатленията ви след първото издание на фестивала и с какви очаквания подхождате към второто?
- Стефан: Първото издание мина повече от добре. Имаше прекрасна публика, много страхотни групи и качествен Рок. Това ни даде сили да опитаме отново. Второто издание е организирано доста по-сериозно както от техническа, така и от организационна гледна точка. Очаква ни убийствен саунд, за които се грижат нашите приятели от Sound Creative Team. Всичко ще бъде записано и - надяваме се - отразено подобаващо по медиите. Страшно се радваме от факта, че успяхме да издадем сборен диск на бандите за второто издание, в крайна сметка нашата единствена идея е да покажем на рок феновете в България, че има много качествена авторска музика тук, която заслужава внимание.

- Ачо: Аз бях участник на сцената в първия фест, зад кулисите нещата движеше Стефан, но сам. Организацията беше изненадващо добра – личеше ентусиазъм и организационни възможности. Бандите се качиха мотивирани, публиката беше заинтересована, въпреки невъзможността за мащабна реклама на събитието. Беше чудесен фестивал и затова вярвам не само в неговото минало, но и в бъдещето му.
 
Стефан По какъв начин подбирате групите, които представяте в пространството на фестивала?
- Стефан: Единственото ограничение е да са български рок групи, които имат издадени сингли или албуми през последната година.
- Ачо: Освен това искахме да съберем прохождащи банди с по–опитни музиканти, за да има обмяна на опит, сверяване на часовници и други полезни сравнения. Идеята е една конкурентна, но безспорно приятелска среда да покаже богатия избор на българско творчество в жанра. По-скоро да намекне за този избор – биха ни трябвали не 4, а поне 20 дни, за да пуснем всички подходящи групи на сцената в Линията.
 
Няма да питам дали е трудно да се организира подобно събитие, защото съм сигурна, че не е лесно - какво ви мотивира?
- Стефан: Мотивира ни гол ентусиазъм и вярата, че ние в България най-сетне трябва да излезем от културната летаргия, в която сме изпаднали, и да създадем сцена за нашата българска рок музика. Надяваме се да има 3-то, 4-то и 33-то издание и Тънка Червена Рок Седмица да се превърне в традиция.
- Ачо: Да, мотивира ни ентусиазъм и любов към музиката, както и назрелия музикален материал. Аз лично имам и едно емоционално желание - създаване на обща база за комуникация между отделните млади артисти, за да излизат повече банди, повече парчета, повече музика. И наред с организирането на изява на тези музиканти в една медийно отразена среда, да се научим на дисциплина и отговорност във взаимоотношенията – това е пътят към бъдещи подобни мероприятия.
 
Много често могат да се чуят реплики - "а, това е българско, значи не струва" - сблъсквате ли се с подобна нагласа и как се справяте с нея?
- Стефан: Точно това се опитваме да променим. Има нова вълна в българската рок музика, която определено заслужава внимание.
- Ачо: Винаги съм се сблъсквал с това. Оценявам го като липса на информация. Ако се шуми около групите, чуват се повече техни неща от радиа, излъчват се техни клипове по телевизията и се формира като цяло обществен интерес чрез медиите, тези инакомислещи ще почнат да си купуват албуми или билети за концерти на български банди и ще разсеят скептичността си.
 
Има ли качествена българска рок музика?
- Стефан: О, бога ми! Пуснете си диска с песните на бандите участници и сами чуйте за какво става въпрос. Имаме класа, имаме хъс, имаме талант! Имаме качество!
- Ачо: Разбира се. Винаги е имало, а днес масовото движение на сили в тази посока създава и изключително сериозно разнообразие.
 
Как виждате бъдещето развитие на рок сцената у нас, на групите, стиловете, реализация в страната, чужбина и такива дълго предъвквани и все така наболели точки?
- Стефан: Бъдещето зависи от всички нас хората, които обичаме рока независимо музиканти или фенове, бъдещето зависи от фестивали като Тънка Червена Рок Седмица, бъдещето зависи от това дали българската музика ще получи най-накрая медийна подкрепа. В България има много потенциал и ако правим нещата качествено, неминуемо раздвижването ще дойде. Ярко доказателство за това е банда като Odd Crew например, които доказаха, че и тук може нещата да станат истински. Разбира се, че не можем да се сравняваме с музикалната индустрия отвъд океана. Истината е, че нещата в България не са на нужното ниво последните години. Е нека да ги променим!
- Ачо: На първо време и най-важно е да се организира обществено мнение за съвременните течения в рок музиката. Това става чрез медиите. На второ място групите трябва да работят повече върху продукта, който представят – от визията си до качеството на звукозаписа си. Трето – но по-скоро първо по значение, е наличието на средства. В България почти всичко е на принципа на самоиздаването, а това занижава качеството. Трябва да накараме някой, който има възможности, да рискува с продуцирането на младите български банди. А това ще стане, ако тези банди сами са пробили достатъчно, за да си заслужават. А това пък ще стане, ако медиите оказват подкрепа.
Това за мен е пътят, а скоро и бъдещето на rock ’n’ roll - в в България.
 
За финал:
Стефан: Искаме да благодарим на собствениците на бар "Тънка червена линия", които ни подкрепиха безрезервно в това начинание.
Ачо: Да, без момчетата от Линията щеше да е напълно невъзможно да организираме Тънката Червена Рок Седмица – и то за втори път. Благодарско!
 
 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *