Интерпретация по „Богатството на народите” от Адам Смит

|
„Богатството на народите” от Адам Смит се смята за една от най-влиятелните книги, писани някога, а авторът и е считан за баща на класическата икономика. Смит прави за икономиката като наука онова, което Дарвин е направил за естествените науки. Издаден през 1776 г., „Богатството на народите” е първият изчерпателен трактат върху политическата икономия.
Карън Маккрийди рaзработва тази вдъхновяваща творба за съвременния свят на финанси, бизнес и икономика, като илюстрира актуалността на прозренията на Смит с примери от 21. век. В тази интригуваща интерпретация ще откриете:
• как да увеличите продуктивността;
• как да избегнете разединяващото управление;
• защо трябва да плащате добре на хората си;
• колко е важно да се мисли в перспектива;
• защо играта на тото не може да замести икономическата стратегия.
Макар да не знаем какво би казал Адам Смит за ексцесиите на капитализма, на които станахме свидетели през 21. век, широкият диапазон от идеи, съдържащи се в „Богатството на народите”, доказва, че тя е също толкова актуална днес, колкото и преди 230 години.
 
Въведение към изданието от Карън Маккрийди
Когато шотландският икономист и философ Адам Смит завършва своя труд, той едва ли осъзнава, че произведението му ще се превърне в крайъгълен камък в изучаването на политическата икономия.
Публикуван през 1776 г., трудът „Богатството на народите“ описва ползата, взаимосвързаността и последиците от свободната търговия, проправила пътя на съвременния капитализъм. Смит вярва, че не може да съществува пазар за каквото и да било, ако някой, някъде, не е готов да плати за него. Вярва също така в ползата от подхода laissez-faire или
„нека пазарът да реши“, тъй като е убеден, че не външна намеса, а конкуренцията трябва да регулира пазара, като по този начин една „невидима ръка“ ще осигурява равенство и справедливост за всички.
Според Смит в условията на свободен пазар монополизмът е невъзможен, в резултат на което работниците и потребителите няма как да бъдат експлоатирани. Наличието на свръхтърсене на един продукт би привлякло и други към този пазар, повишавайки конкуренцията и понижавайки цената на продукта.
По същата логика, климатът на постоянна конкуренция се отразява благоприятно върху качеството и актуалността на продуктите.
Смит изчерпателно описва бизнеса от икономическа и социална гледна точка, като обръща голямо внимание и на етиката в бизнеса, въпреки че най-задълбоченият му труд по този въпрос се съдържа в „Теория на моралните чувства“, публикувана седемнадесет години по-рано. Може би именно вниманието, което
отделя на подобни теми, прави творбата му толкова забележителна: той не само предлага критичен анализ на финансите, икономиката и политиката, но го прави в контекста на етика, философия и исторически факти. В резултат на това „Богатството на народите“ се превръща в класика, а Адам Смит е цитиран и до днес.
„Богатството на народите“ се състои от пет отделни книги. Първите три са посветени на разделението на труда, произхода на парите и значението на заплащането, печалбата, наема и капитала. Четвъртата книга се занимава с търговската система и най-вече с британските колонии, докато петата развива тезата за ограничена намеса на държавата и описва начините
за финансиране на образованието, транспорта, правосъдието и отбраната.
Да се изберат само петдесет и две ключови идеи измежду такова изобилие от информация не беше лесно – със същата лекота можеха да бъдат и тройно повече. Ето защо на тази книга далеч не бива да се гледа като на заместител на оригиналното произведение.
Тя обаче може да бъде полезно допълнение, тъй като "Богатството на народите" на Адам Смит илюстрира много от идеите на Смит с примери, събития и финансови истории от нашето съвремие. Затова, в опит да стесня фокуса, съм се постарала не само да представя важни идеи, но и да предложа изводи, които са от особено значение и днес, макар и нерядко да са примесени с доза ирония.
Адам Смит е считан за баща на „класическата“ икономика и приносът му към тази дисциплина може да се сравнява с приноса на Дарвин към науката. В много отношения прочутото произведение на Смит е еволюция на индустрията и предлага обяснение за появата на търговията и последвалия ù подем. Това са солидни, разумни и логични идеи, ала през годините,
изминали след смъртта на Смит през 1790 г., практическото им приложение навярно би накарало умерения Смит да се обърне в гроба. В най-чистата си форма, неговите капиталистически възгледи имат своите преимущества и са дали немалко значими и достойни резултати, ала не мога да не се запитам какво ли би казал г-н Смит за необуздания капитализъм, на който
сме свидетели в наши дни. Лично моето мнение е, че би съжалил, задето не е наблегнал малко повече на нуждата от силен морален компас, за да не бъде ползата от свободния пазар примесена с експлоатацията и социалното зло, които за нещастие от години насам са нейни неразделни спътници.
 

По материали на издателство "Инфодар"



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *