Ирландска музика и келтски танци в Народната опера

|
Когато се заговори за келти, всеки надига любопитно глава. А когато стане дума, че някъде съвсем наблизо се танцуват келтски танци – тогава интересът е неимоверен. Доказателство за това са над 50-те младежи, записали се в трупата на клуба за ирландски танци “Келтски ритми” във все още кратката му история.
Първата и за сега единствена по рода си в България трупа е създадена от Владислав Петров – хореограф и солист. Вече е готов и един сериозен проект – “История”, чиято премиера бе на 6 ноември в Народната опера .
В програмата няма заложена основна идея, а последователно се разказва, чрез 11 танца и исторически кадри, за Ирландия и келтския народ, живота, обичаите, митовете и войните на древните келти.
Гости на “История” бяха балет “Blue” с ръководител Лариса Георгиева и aкустично трио Люба, Домби и Ален, изпълняващи на живо автентична ирландска музика. За балета с основание може да се каже, че въпреки огромния ентусиазъм на малките танцьорки, има още какво да се желае относно синхрона и ритъма при изпълнението. Което с почти същата сила би могло да важи и за изпълнението на основната трупа. Седейки в тъмната, препълнена зала на Народната опера, нямаше как да не се зачудя защо, започвайки такъв амбициозен проект, любителите на келтски танци не се бяха замислили за някои основни неща. Като например – една по-добра организация и опит масовите сцени да изглеждат въздействащо благодарение на перфектния синхрон на танцуващите с бясна скорост изящни крака. Или доизчистване на движенията. А може би най-хубаво щеше да е да се разработи собствена хореография по музиката на Бил Уелан и Ронан Хардиман. Сравнението, неизбежно още при първия танц, със спектаклите на Майкъл Флетли, в никакъв случай не е в полза на “Келтски ритми”. Напротив – за запознатите с изкуството на ирландеца и присъствалите в зала 1 на НДК на 23 май 2002 е до някъде мъчително да гледат “История”. Не ми се иска да кажа, че трупата е копирала, въпреки отчайващо многото причини да го напиша. Това би обезценило дългата и тежка работа, която те, сигурна съм, са извършили по спектакъла. Но съм сигурна, че онзи вътрешен огън, който донесе на Флетли определението “най-бързите крака на планетата”, може да се разгори на българска сцена само с авторска интерпретация на келтските народните танци.
Въпреки мрачните ми мисли, публиката изглеждаше, поне в голямата си част, завладяна от "магията на танца" и ефектите на спектакъла. Затова искрено се наслаждавах на перфектното изпълнение на трио Люба, Домби и Ален, опитвайки се да преглътна дикцията на Виолета Арменкова – четяща зад кадър откъси от историята и митологията на този древен народ. А след представлението, докато размишлявам върху упоритите паралели, които се налагат между, да речем, траки и келти, и страдам от липсата на любители на, да речем, тракийска музика, очаквам “Келтски ритми” да ни изненадат с представление, отговарящо на нивото на професионализма и ентусиазма им. До тогава ще отида да потърся касетата с "Lord of the Dance", след която нищо чудно и аз да се изкуша да се обадя в клуба за ирландски танци...


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *