Истината за казионното сръбско издателство “Братство” от град Ниш

|
Обръщам се към българската общественост с цел да разсея всички съмнения, които от няколко дена витаят в публичното и медийно пространство на България. Става въпрос за казионното сръбско издателство “Братство” от град Ниш. След 50-годишно съществуване благодарение щедрите субсидии на югославската, а след това и на сръбската държава, издателство “Братство” и вестник “Братство” вече на никого не са нужни. Очевидно, вестникът е изпълнил инструкциите от Белград да изкривява и укрива от обществеността истината за положението на българското малцинство, а сега новото правителство на Сърбия, вече не иска да има нищо общо с него. Новите управляващи искат да се разграничат от всички стари казионни медии, включително и от вестник “Братство”.
Оттам и недоумението сред българите в Западните покрайнини - откъде накъде довчерашните щедро възнаграждавани храненици на югославската, а сега на сръбската държава, искат помощ от България!? Та нали доскоро същото това “Братство” си служеше с антибългарска риторика, която спря едва през последните девет години! Не спряха обаче нападките срещу най-изявените лидери на българското национално малцинство в Западните покрайнини, които ясно и категорично отстояваха неговите права и законни интереси. А когато нямаше нападки, послушният на Белград вестник “Братство”, налагаше информационно затъмнение за дейността на автентичните български организации в Западните покрайнини и неговите лидери. Премълчаваше и съществените проблеми на малцинството, защото от вестника отсъстват аналитични и коментарни статии, свързани с провежданата от Белград политика на потискане и асимилация, криминализацията на Цариброд, икономическата изолация на Босилеград, нежеланието на Белград да върне името на Цариброд и българското образование в училищата и детските градини.

Преди някой в България да е тръгнал да оплаква “злата участ” на един просръбски казионен вестник, или евентуално финансово да му помогне, би трябвало да знае две неща – едното е, че българите в Западните покрайнини не възприемат издателството и вестника “Братство” за свои, защото те имат свое автентично издание – списанието “Бюлетин”, издавано от Културно-информационния център на българите в Босилеград. Второто е, че вестник “Братство”, както и повечето казионни вестници в Сърбия са обречени на гибел, защото новите управляващи в Белград не искат да приемат наследството, останало им от бивша Югославия и Милошевич, част от което наследство беше и ретроградната политика на казионните държавни медии на националните малцинства. Политиката на “Братство” и на другите държавни малцинствени издателства вече не се вписват в концепцията за новата политика, която Белград е заявил че ще следва пред Европейския съюз.

В настоящия момент даже и в самата Сърбия се повдига въпросът от необвързани с предишните режими журналисти и представители на обществени и правозащитни организации за отговорността на казионните медии. По време на диктаторския режим на Милошевич, продължил почти десет години, тези медии и работещите в тях журналисти обслужваха режима, като поднасяха на обществото изкривена и манипулирана информация.

Тези цензурирани медии нанесоха непоправими вреди на гражданите и националните малцинства в Сърбия. И не само това, с помощта на парите, отпускани на някои казионни медии, в това число и на държавните малцинствени медии, режимът в Белград се стремеше да подмени устоите на демократичното общество.

Затова нека не се заблуждаваме! Рано или късно въпросът за ролята на вестник “Братство” в дезинформирането и дезинтегрирането на българското национално малцинство в Сърбия ще бъде повдигнат. Българите от Западните покрайнини ще поставят въпроса за отговорността на вестник “Братство”. По времето на бивша Югославия, както и по времето на режима на Слободан Милошевич, вестникът служеше по-скоро като антибългарски агитационен бюлетин на Съюза на югославските комунисти, а след това и на Социалистическата партия на Сърбия, отколкото като вестник на българското национално малцинство. От страниците на вестника по поръчка и внушение от Белград се дискредитираха редица изявени представители на българите от Западните покрайнини, някои от които режимът на Милошевич изпрати в затвора.

През средата на 90-те години на миналия век, когато беше интернационализиран пред ООН въпросът за положението на българското национално малцинство в остатъчна Югославия, сред нарушенията, залегнали в докладите на международните правозащитни организации беше и ограниченото право на българското национално малцинство на свободен достъп до информация на майчин език.

Ако вече сме имали вестник, който да ни “информира” на майчин език, защо чуждестранните наблюдатели са сметнали, че обективна информация на майчин език не сме имали! И че правата ни грубо са били нарушавани. А както може да се види, нарушават се и днес! Но “Братство” и за това мълчи! И разчита на съдействие и помощ от България!? Времето на агитационната пропаганда на комунистическия режим в бивша Югославия (“Агитпроп”) отдавна е отминало. Идва времето на модерната и обективна журналистика в Сърбия, в което време такива вестници като “Братство” не се вписват.

Днес официален Белград иска да се разграничи от издателство “Братство”, намалявайки със 75% субсидията му. Но работещите в издателството поръчкови журналисти (с малки изключения), свикнали с големите заплати (стигащи до 1000 евро), заплащани им от сръбската държава, за каквито заплати българите в Западните покрайнини могат само да мечтаят, не могат да приемат, че краят вече наближава.

Ако българската държава наистина желае да подпомогне своите сънародници от Западните покрайнини и цяла Сърбия, следва да субсидира автентичното издание на западнопокраинските българи, каквото е списанието “Бюлетин” (http://www.kicbos.org), издавано от Културно информационния център на българското национално малцинство в Босилеград с главен редактор Иван Николов. Списанието спешно се нуждае от финансова помощ, защото за разлика от казионният вестник “Братство”, журналистите в “Бюлетина”, защитават единствено и само интересите на българското национално малцинство. Също така при добра воля от нейна страна, българската държава би могла чрез различни проекти да субсидира издателската и културно-просветната дейност на българите от Западните покрайнини – Царибродско и Босилеградско, а също така и на българите от Банат.

Надявам се, че с тази статия съм успяла да разясня проблемите, свързани с правото на свободен достъп до информация на майчин език на българското национално малцинство в Сърбия. Противопоставям се на всякакви опити истината да бъде подменена!
 

София, 27 юли 2009
Зденка Тодорова
Председател на Хелзинкския комитет на българите в Сърбия


 

Вижте по темата и материалът на Драголюб Иванчов и Иван Николов



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *