История на изчезването преди края на любовта

|
“Колекционер на любовни изречения” бе „изящен роман”. Наричаха го и „поезия в проза”. „Малката светица и портокалите” е „история на изчезването”. Но може да е също и приказка, може да е дори сага. Всичко зависи от ъгъла, под който започнеш да четеш, а още повече от ъгъла, под който свършиш четенето.
Тази книга е написана от специалист по удължаването на мига и разтеглянето на времето, за да напъха в него необходимото му пространство. Пространство, което се навърта около места с изкушаващи имена, цветни аромати и примамлива тайнственост. Както и пространство, заключено в малки улички, тухлен комин за падащи звезди, кутийки за въздишки.
И ще продължавам да я наричам роман, както и предишната, защото за мен тя притежава плътността и наситеността на един истински роман, а дори и така отричания от всички сюжет.
Вътре има толкова много и толкова много се движи под повърхността, че тя няма друг избор, освен да остане лениво неподвижна, като зеленеещото око на притихнало в летен следобед езеро.
Работата със сюжета е там, че – подобно на популярните до скоро главоблъсканици, при които виждаш думата сред иначе нечетлива плетеница от символи, само ако погледнеш под определен ъгъл, често почти на 90 градуса от нормалния ъгъл за четене – сюжетът изскача пред погледа ти едва след като намериш своя си ъгъл. На влизане или на излизане от историята.
А книгите все още притежават чудесното си свойство да имат по един отделен ъгъл за всеки отделен читател. Дори и понякога този ъгъл да е противоположен на писателския.
„Малката светица и портокалите” е една от най-добре оформените полиграфически книги не само на “Сиела”, но и на българският книжен пазар изобщо. Тя връща удоволствието от прочитането на книгата като акт на осезание.
Художникът Атанас Хранов и писателят Александър Секулов са се намерили по неведомите пътища, заплетени от изкусната съдба – или от съдбата на изкуството, за да създадат тези ябълкови мигове с дъх на лимон, канела, мед, черен пипер и стафиди, с цвят на шафран и портокали със сребърни кори, отразяващи като скъпоценен камък с хиляди страни многоликото единство на любовта.
Красива е любовта в тази книга. Извън времето и пространството. Съвсем леко отместване – като в периферното зрение. Любов като от старите ленти, старите филми, старите книги, старите ракли и скринове с ръчна дърворезба, овалните салони с пиано, чешки кристал и мебели от черешово дърво.
Любов от там, където няма бездушни и стерилни места и хора, всяко нещо има своя дъх и вкус – като бялото сладко в есенен следобед някъде в Пловдив, като сладко от смокини в лятна привечер в Созопол, като ябълкови палачинки някоя пролетна сутрин в Амстердам. Или във Валпарайсо, Солун и островите на Егея.
Или където и да е другаде, стига там да има място за едно изчезване.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *