Йордан Ефтимов и Галина Николова в литературен двубой

|
Класическата гимназия ще е арена на един класически двубой. Но не и класически танц. Стъпките на поезията, която пишат Йордан Ефтимов и Галина Николова, са освободени от традиционната класическа скованост. Те долавят музиката на сферите и от нея се раждат онези движения, чието име е свобода.
Поетите ще се състезават по следните теми:
островът на блажените
острови по течението
островът на съкровищата
тайнственият остров
сандвичеви острови
На 10 ноември (петък) от 13 часа в библиотеката на Националната гимназия за древни езици и култура (НГДЕК) - София.
Водещ: Петър Чухов.
 
Поетите преди двубоя:
 
Галина Николова
Наскоро четох една книга, в която главният герой говореше за това как светът е пренаселен с какви ли не хора, но личният емоционален свят на човека е малък. Като остров. Ако трябва да решиш кои да са хората, които би искал да вземеш на твоя остров, едва ли ще изброиш повече от 20..., а може би дори по-малко... Когато тръгнах да правя това – да изброявам хората, които искам да взема с мен на моя емоционален остров... оказа се по-трудно, отколкото очаквах.
Но всъщност островите са най-различни и в това им е вълшебството... Острови на всекидневието и на извънредните неща. Остри острови. Обли острови. Всякакви. Да е живо и здраво разнообразието.
Галина Николова е родена другаде, но живее в София вече 11 години. Завършва Културология в Софийския университет, а след няколко специализации професионално се занимава с обучения, консултиране и медиация. Работи с хора, обича работата си, както и да се повдига на пръсти заради нея.
Има две издадени книги със стихове: „Минавам” (2000 г.) и „Отстрани” (2004 г.).
Освен това е съавтор на две изследвания със социална тематика, както и на четири обучителни наръчника.
 
Йордан Ефтимов
Обичам островите. Бил съм на Болшевик и Свети Иван, разхождал съм се из островната Венеция. Също на Крит, както и на едно островче в Марица (три на три метра). Винаги съм се чувствал върховно. Островът е силен като монада. Прилича на висок връх. По какво? Че ми се иска да изкача връх, от който няма да мога да сляза, така, както да попадна на остров, от който няма връщане – като Ив, Алкатрас, острова от “Пеперудата”, Тамбукту.
В “Литературен вестник” преди 14 години тогавашните току-що започнали да прохождат писателчета подготвихме разговор на тема “Остров България”. Нападнахме полуостровното клише, твърдяхме, че България отдавна е изцяло и само остров.
Но всичко е далеч по-назад във времето. Още по-назад. Може би при прочитането за първи път, че съществуват фарове, нефтени платформи, айсберги, подводници.
Не е ли това най-точното определение за добро стихотворение? Подводница имам предвид. Или остров с фар, който може и да не работи.
Йордан Ефтимов е роден през януари 1971 г. (Година на кучето) в Разград. Учи в Националната гимназия за древни езици и култури (1985 - 1990) и българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1990 - 1995). Поет, писател, литературовед. Преподавател по теория на литературата в Нов български университет. От 1993 г. с прекъсвания редактор на независимото седмично издание за култура “Литературен вестник”.
Живее и умира в София.
Стихосбирки:
2001 – “Опера нигра”
1998 – “Африка”
1998 – “Българска антология” (в съавторство)
1997 – “Единадесет индиански приказки”
1995 – “Българска христоматия” (в съавторство)
1993 – “Метаметафизика”
Учебни помагала:
2003 – “Модернизъм. 10. клас”
2001 – “Антична литература. 9. клас”
 
Заповядайте на двубоя!


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *