
Дните на празненствата, посветени на 80-годишнината на Христо Фотев - 25 март - бяха потопени в удивителната атмосфера на изящната словесност на поета, събрала възхищението и любовта на бургазлии, скътани в спомените за него. В спектакъла „Князът на поезията“ стихове на Христо Фотев звучаха на визуален фон от кадри на Бургас - стари и нови, от любими места на поета - пристана, морския пейзаж, сладкарница „Малина“, Дружеството на писателите. Документални кадри от литературни четения на Христо припомниха на зрителите, че той е „най-яркият актьор и персонаж на своя театър“. Словото на един от най-въздействащите поети в българската литература рецитираха актьорите Стоян Памуков, Димитрина Тенева, Аглика Бояджиева и Юри Ангелов. В потока от стихове бяха вплетени текстове от и за нежния лирик. Спектакълът „Князът на поезията“, създаден от екип: Руслан Карагьозов, Георги Ингилизов, Роза Боянова и Иван Сухиванов имаше наслова „Приемам възхитителния риск/да бъда жив…“ Ето и продължението на този стих-„… не някакъв излишен/и мъртъв Христо Фотев да съм аз:/Роден в Истанбул. Тридесетгодишен./ Но българин. И жител/ на Бургас…“


Сашо Серафимов - „Христо Фотев беше несъразмерен като човек, несъразмерен като дух, несъразмерен като поет. Единственото съизмеримо беше неговият вид. И вие сте щастливи, че имате такъв голям поет. Един град е по-голям, колкото са по-големи поетите.“
Едвин Сугарев - „Тази награда задължава, защото е на името на един от най-автентичните поети на България. Един човек, който от начало до край беше истински…“
Йордан Ефтимов - „…Един град се прави от поетите и Бургас трябва да се гордее с Христо Фотев.“
Проф. Светлозар Игов (във финалния текст на спектакъла)-„Поне за мен Бургас винаги е присъствал такъв, какъвто го е създавал в поезията си Христо Фотев. Защото не градовете създават поетите, а поетите - градовете.“
В интервю от юни 1993 г. за бургаския вестник „Свободен град“ Христо Фотев споделя: „Град като Бургас заслужава своите поети. А поет значи строител на градове, казваме Рембо и аз.“… „Тоя град ме моделира мен.“
В залата на театъра, изпълнена с бургазлии, обичащи своя възхитителен поет, имаше и жива част от самия него - сина и дъщерята на Фотев - Христо и Мария, и неговата внучка Александра. И този път децата на Христо и Уляна Фотеви предпочетоха да бъдат в залата сред множеството, носещо в душата си светлината на словото на техния родител. След спектакъла Мария сподели:“Съжалявам, че го няма. Почувствах се, както каза Недялко - нещастна, че го няма и по особен начин щастлива, особено когато чух гласа му. Това е уникален момент за мен в последните дванадесет години. Да чуя гласа на баща ми.“
Радка БАЛЕВА