Финален щрих в голямото честване на осемдесетия рожден ден на Христо Фотев в Бургас постави церемонията по връчване на наградите от Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“. Очакван с вълнението на повече от 130 именити български поети, представили 140 стихосбирки, излезли през 2012 и 2013 г. Журито начело с Руслан Карагьозов - председател на комисията по култура в Общинския съвет, и членове - поетите Роза Боянова и Иван Сухиванов, Георги Ингилизов - представител на СБП, и проф. Рада Панчовска - представител на Сдружението на българските писатели - номинира три книги. Голямата награда на Съюза на българските писатели - пластика „Перо“ - бе отредена на Йордан Ефтимов (преподавател в НБУ, д-р на филологическите науки) за стихосбирката му „Сърцето не е създател“. Съпътстващата награда - Грамота на община Бургас - получи Сашо Серафимов за „Старците умират в края на света“, а Грамота с парична премия - за Едвин Сугарев, представил се със „Сезонът на плашилото“. Щастливите получатели на високите призове споделиха вълнението си с бургаската публика в залата на театър „А. Будевска“.Дните на празненствата, посветени на 80-годишнината на Христо Фотев - 25 март - бяха потопени в удивителната атмосфера на изящната словесност на поета, събрала възхищението и любовта на бургазлии, скътани в спомените за него. В спектакъла „Князът на поезията“ стихове на Христо Фотев звучаха на визуален фон от кадри на Бургас - стари и нови, от любими места на поета - пристана, морския пейзаж, сладкарница „Малина“, Дружеството на писателите. Документални кадри от литературни четения на Христо припомниха на зрителите, че той е „най-яркият актьор и персонаж на своя театър“. Словото на един от най-въздействащите поети в българската литература рецитираха актьорите Стоян Памуков, Димитрина Тенева, Аглика Бояджиева и Юри Ангелов. В потока от стихове бяха вплетени текстове от и за нежния лирик. Спектакълът „Князът на поезията“, създаден от екип: Руслан Карагьозов, Георги Ингилизов, Роза Боянова и Иван Сухиванов имаше наслова „Приемам възхитителния риск/да бъда жив…“ Ето и продължението на този стих-„… не някакъв излишен/и мъртъв Христо Фотев да съм аз:/Роден в Истанбул. Тридесетгодишен./ Но българин. И жител/ на Бургас…“
„Тази вечер е тъжна от една страна, защото Христо го няма, но той за нас не е напълно мъртъв и изчезнал. Затова смятаме днешния ден за празничен, а не за помен. Сложна, интересна, прекрасна, гениална личност“ - с тези думи Недялко Йорданов започна своето участие в празничната вечер. Драматург и режисьор на незабравимия спектакъл „Словесен пейзаж“ по стихове на Хр. Фотев, създаден през 1978г., Недялко разказа кратката му история и изпя популярни песни от постановката.
В словото си за Христо Фотев проф. Михаил Неделчев говори за магията в думите и метафорите на поета, за светлината на бургаския мит за него, за „схоластичния въпрос“ - „Кой кого създаде: Христо Фотев ли направи Бургас, или Бургас роди Христо Фотев?“… „Всички знаем, че днешен Бургас не би бил същият без поезията, без литературната и всекидневната личност, без митологията за/на Христо Фотев. Но и цялостният Христо Фотев е здраво вкоренен в атмосферата на Бургас…“ Отговорът си литературният критик обобщи накратко: „Христо е наистина навсякъде - в тишината, във въздуха, в шума на вълните. И действително вече не знаем кое е първичното - всичко това наоколо, или словата му, които го осмислят и осветяват“. Словото на проф. Неделчев провокира своеобразни „отговори“ и сред другите на сцената:Сашо Серафимов - „Христо Фотев беше несъразмерен като човек, несъразмерен като дух, несъразмерен като поет. Единственото съизмеримо беше неговият вид. И вие сте щастливи, че имате такъв голям поет. Един град е по-голям, колкото са по-големи поетите.“
Едвин Сугарев - „Тази награда задължава, защото е на името на един от най-автентичните поети на България. Един човек, който от начало до край беше истински…“
Йордан Ефтимов - „…Един град се прави от поетите и Бургас трябва да се гордее с Христо Фотев.“
Проф. Светлозар Игов (във финалния текст на спектакъла)-„Поне за мен Бургас винаги е присъствал такъв, какъвто го е създавал в поезията си Христо Фотев. Защото не градовете създават поетите, а поетите - градовете.“
В интервю от юни 1993 г. за бургаския вестник „Свободен град“ Христо Фотев споделя: „Град като Бургас заслужава своите поети. А поет значи строител на градове, казваме Рембо и аз.“… „Тоя град ме моделира мен.“
В залата на театъра, изпълнена с бургазлии, обичащи своя възхитителен поет, имаше и жива част от самия него - сина и дъщерята на Фотев - Христо и Мария, и неговата внучка Александра. И този път децата на Христо и Уляна Фотеви предпочетоха да бъдат в залата сред множеството, носещо в душата си светлината на словото на техния родител. След спектакъла Мария сподели:“Съжалявам, че го няма. Почувствах се, както каза Недялко - нещастна, че го няма и по особен начин щастлива, особено когато чух гласа му. Това е уникален момент за мен в последните дванадесет години. Да чуя гласа на баща ми.“
Радка БАЛЕВА
