Йълдъз Ибрахимова разгоря лятото в Банско

|
Началото на август, разгара на лятото, Пирин, Банско, джаз на площада. Традиционно и с настроение. Започва 13-ото издание на феста, който има амбиции някой ден да се превърне в наш собствен Монтрьо. Защо не, нали Швейцария на Балканите е второто ни име. А сред елите в планинския курорт пърстроцветна тълпа изпълва уличките в топлата привечер, носи се като усмихната река, която покрива калдаръмите, омесва говорите и задържа слънцето в небето дълго след залез.
Или поне така ни се струва, защото на сцената пред препълнения площад, малко след официалното откриване, се носят вълни слънчево настроение.
Започва се с Бианка Моралес - гостенка от слънчева Финландия, дамата с афро-кубински произход е солистка на Биг бенда на БНР тази вечер. Суинг, джаз стандарти и авторски композиции, предимно от последния й албум "When In Rome" (2007). Бианка е за втори път в България и очевидно й беше приятно да се завърне тук. Неуспешните й опити да раздвижи публиката още в началото на изпълнението й не я обезкуражиха и към края вече необходимото ниво на настроение бе налице. Усмивка и щипка небрежарство в елегантен стил - музика за душата, подплътена от виртуозността на музикантите, дирижирани от Янко Миладинов. Като ярък слънчев лъч, промъкнал се между златно-пурпурните облаци на огромното небе по залез. Тази година в Банско започва обещаващо.
Щафетата поемат Антонио Флинта квартет. Няколко тона по-спокойно, светлината започна да се оттегля, всичко сякаш замря в часа на синята мъгла, за да създаде съвършената сцена за джаз импровизациите на гостите от слънчева Италия. Антонио Флинта (пиано), Роберто Бучи (бас), Клаудио Джоанини (барабани) и Пиеркалво Салви (саксофон) пътешестваха из полята на авторските композиции с умерена доза възторг и непремерена доза вдъхновение, придаващо основната нишка жизненост на всяка тяхна композиция.
И после - гвоздеят на вечерта, очаквана от всички, неповторимата и невероятна Йълдъз Ибрахимова. Не искам и не мога да пестя суперлативите за нея - тази вечер тя бе по-ярка и пленителна от слънцето, по-гореща и величествена, по-усмихната и заразително емоционална, всъщност не просто "по-", а истински "най-".
Като фокална точка на арката, образували зад нея Живко Петров, Веселин Веселинов - Еко и Христо Йоцов, тя трепти в ритъма на своята музика и не спира на едно място. Като слънчево зайче, но със своя собствена светлина. Пламък в елегантно черно, който събира светлините на сцената, за да ги излъчи умножени към щастливата публика, която й връща още и още настроение и любов.
Парчета от "Марджанджа", от предстоящия "Балканатолия 2", джаз стандарти, "Дилмано, Дилберо" а капела, докато музикантите си починат (логичният въпрос дали тя има нужда от почивка сякаш увисва нелогично пред реалността на сцената) и Бах - за "Менует и бадинера от сюита N 2" не е необходимо да има флейтист, когато гласът на примата може да замени гласът на инструмента. За кой ли път се сещам за думите, че най-съвършеният инструмент е човешкият глас. Йълдъз сякаш се забавлява да го показва непрекъснато. И го прави с невероятен усет за музика, с много страст, любов и радост от живота. Заразително настроение, което кара Живко Петров да скочи от рояла за няколко танцови стъпки редом до нея на сцената, преди да се втурне отново в шеметните си импровизации.
Изключителна певица и невероятни музиканти поднесоха пиршество за всички в публиката - музиканти, за които е достойна сцена не просто площадът в Банско, а просторът на цял Пирин.
Слънцето отдавна е залязло, но по върховете винаги има още златен прашец. Върховете в музиката също светят с меко сияние, докато концертът отзвучава в нощта. А малките часове в Банско се озвучават от жизнерадостни потоци ноти - струнния оркестър на щурците и джазът от клубчето под прозорците на хотела. Какво повече да кажа?
Джаз, Банско, джаз. И онези редове на Владимир Голев: "О, август, август. Средата на лятото."


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *