Какви са били литературните и обществени порядки в близкото минало?

|

Корица на книгатаПървото издание на статиите на незаслужено забравения български публицист и критик Александър Дзивгов – „Литература и общество“ (ИК „Изток-Запад“), вече е факт. Книгата, в съставителство на д-р Радка Пенчева, излиза близо 80 години след смъртта на автора, представяйки умението му да анализира културни и политически казуси и да разглежда обстойно най-наболелите проблеми у нас през 20-те и 30-те години на миналия век.


Александър Дзивгов е роден през 1895 г. в София, в семейство на македонски преселници. Завършва естетика и литература в Париж и Гренобъл, владее свободно няколко чужди езика. Дзивгов познава и общува с редица европейски интелектуалци и писатели от миналия век и е в близки отношения с много родни литературни творци в лицето на Пейо Яворов, Петко Тодоров, д-р Кръстю Кръстев, кръга около в-к „Литературен глас“ и главния му редактор проф. Димитър Митов, Емилиян Станев и др. Дзивгов сътрудничи и на множество други издания, сред които сп. „Сила“, сп. „Читалищен преглед“, сп. „Демократически преглед“, сп. „Листопад“, в-к „Ден“ и др. Единственият му издаден отделен труд е брошурата „Покушение върху българското правосъдие“, която се появява като отзвук от процеса срещу семейството на самоубилия се индустриалец Райчо Папаринов – главен акционер в „Р. Папаринов“ АД в Русе. След инцидента неговият съдружник се опитва да лиши наследниците на Папаринов от имущество чрез поредица от машинации, включващи главно съдебните институции. Дзивгов се обявява в защита на вдовицата и децата й (без дори да ги познава) и по повод процеса срещу тях издава брошурата, заради чийто обиден (според съда) текст бива осъден на 7-месечен затвор. Там той се разболява от бронхопневмония, следствие на която умира на 9 август 1936 г. Така в търсене на справедливост, Дзивгов става жертва именно на съдебната институция, за която пише, че трябва да бъде уважавана. Смъртта му поражда дълбоко възмущение у голяма част от българската интелигенция и следващата година проф. Митов издава сборника „В памет на Александър Дзивгов“, съдържащ спомени за ерудита.

В неиздавания досега труд „Литература и общество“ (със съставител д-р Радка Пенчева, завеждаща филиала на Националния литературен музей във Велико Търново) Дзивгов засяга множество наболели въпроси у нас от 20-те и 30-те години на миналия век. Публицистът и автор на множество литературно-критически и обществено-политически статии и студии анализира редица културни и политически казуси в страната по това време. Освен статии, сборникът „Литература и общество“ съдържа също и писма от и до д-р Кръстев, бележки и части от дневника му, размисли върху българската армия, родния трагизъм, обществения морал и др., както и спомените на видни български интелектуалци (например проф. Александър Балабанов, Емилиян Станев, проф. д-р Асен Златаров и др.), публикувани в изданието „В памет на Александър Дзивгов“.

 

 

 По материали на  ИК „Изток-Запад



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *