Карта на литературата/ културата

|
Вторият ден от четвъртото издание на Литературно кафене „Хеликон“ (16 декември) мина под мотото „Карта на литературата/ културата“, т.е. това беше денят на литературознанието.
Първото много добро представяне беше на готическия роман — книгата „Готическият роман: Генеалогия, жанр, естетика“ на Огнян Ковачев (издадена от „Еднорог“), която напълни пространството на литературното кафене с много хора. Високата посещаемост се дължеше до голяма степен и на добрата организация, направена от издателството и автора. Получи се интересна дискусия между леко пийналия Георги Борисов (член на журито на наградата „Хеликон“, който накрая на вечерта вече беше съвсем отнесен) и Благовест Златанов. Последният заговори за връзката на готическия роман в края на 18. век с философията на възвишеното, при което веднага Георги Борисов се обади с „Лесинг“, Благовест Златанов обясни, че няма предвид точно Лесинг, „Лесинг е за друго, възвишеното го свързваме все пак с Бъркс, Кант, Шилер“, за връзката на готическия роман с философията на епохата пише и в книгата на Огнян Ковачев. Получи се конфуз, но все пак представянето продължи, изказаха се още няколко човека, сред които и Димитър Камбуров, които подчертаха, че ние нямаме добра рецепция на готическия роман, нямаме преведени основните произведения освен „Франкенщайн“ на Мери Шели. Всъщност това е и най—хубавото на представената книга — тя завършва с преразказ на десетина известни романа, които постепенно ще започнат да се появяват и на българския пазар с марката на издателство „Еднорог“.
Веднага след Огнян Ковачев беше представянето на Инна Пелева с книгата за Радичков от поредицата на издателство „Просвета“ „Нова българска критика“. След книгите на Енчо Мутафов и от Николай Звезданов не се беше появявала цяла книга за Радичков. Книгата на Инна Пелева, с която тя стана професор вече предизвика скандал. Както разбрахме, единият от рецензентите, Енчо Мутафов, написал доста отрицателна рецензия за „Йордан Радичков. Дума, разказ и тъга“ на Инна Пелева, защото тя лансира тезата, че Радичков не е „певец на селото“, а „певец на литературата“. Че той е един безкрайно литературен човек и че всъщност доста малко разбира от селото. По—важното за проф. Пелева е да покаже, че Радичков без да има филологическо образование е самоук, но добре образован човек, познава много литературни произведения и в негови разкази се мяркат образи от Стайнбек, Достоевски и др. И голямата ценност на Радичков е, че той е много литературен, а не само в това, че е възпявал селото. Книгата на Инна Пелева изследва много обстойно тези проблеми и книгата и се състои от много внимателен микроанализ на текстовете. На премиерата й говори и доц. Катя Станева (друг от рецензентите). Конфузният момент се получи, когато се разбра, че повечето присъстващи не са чели книгата, тъй като тя никъде не се продава, освен на щанда на панаира на издателство „Просвета“. Следващата книга от поредицата „Нова българска критика“ ще е на Димитър Камбуров и се очаква на пазара след месец.
Следващата представена книга беше на проф. Валери Стефанов — „Творбата — място в света“. Тя не задава пряко въпроса „Какво е литературата?“, но отговаря на заглавието си. Проф. Валери Стефанов сподели, че „голямото изкуство да кажеш нещо сложно е да го кажеш просто и книгата е опит за това. Книгата се опитва да чете творбите като места за смислово обитаване.“
Александър Панов, който е съавтор на проф. Стефанов в много проекти и има отношение към издаването на „Творбата — място в света“, я определи като „нов поглед към литературата, безкраен диалог, който залага на устойчивостта, на това, което въпреки безброй многото възможности за интерпретации, винаги е ставало.“
Дори без подкана от модератора, Георги Борисов задаваше провокативни и глобални въпроси към автора на книгата, касаещи литературата, творците и читателите (като отново си пролича прекалената употреба на алкохол). На въпрос „какво е творбата“ проф. Стефанов обясни, че за него творбата е нещо, което ни променя, че за него литература е всеки един текст, който ни променя, въздейства ни, така, че постъпваме по един по—различен начин след като сме го прочели, че ни трансформира като личности, като същности. На финала Валери Стефанов сподели и друга дефиниция за литературата — че „литература ще има винаги докато се крадат книги“. Това във връзка с едно малко недоразумение с една изчезнала книга, което, за щастие, беше бързо изгладено.
Не споменаваме първите събития от програмата за деня, тъй като те на практика не се състояха. Надяваме се не поради липса на интерес, а поради заетост в средата на седмицата от страна на учени и учащи. Но дори и без тях, денят в Литературно кафене „Хеликон“ беше изключително ползотворен и интересен. Особено провокативен беше финалът с връчването на наградата Хеликон, за който писахме в отделен материал.
 

Материалът е подготвен от екип на Словеса.



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *