|
Унгарското издание (Dojnov Plamen, Kávéköltemények) изглежда изумително – цветно, луксозно – с преливащи цветове на страниците – от тъмни, към все по-изсветляващи, до бели. Художественото оформление минава отвъд границите на очарованието. На корицата е “монтиран” образът на автора, седнал в компанията на унгарски граждани в кафене от началото на ХХ век. След френското издание през 2006-а, това е вторият превод на “Кафепоеми” в чужбина, откъм която се чуват и други преводачески намерения.
А ето какво е написал унгарският издател върху корицата на книгата:
“Великолепни са творбите на Дойнов. Творения-шедьоври. Сбрани-събрани в стих, криввайки тук и там, успокоени в поема. Малките ни особености в кафенетата. Знаехме ли за него, за тях? Можехме ли да си ги представим? Българският поет е обходил Будапеща исторически, така е отредила съдбата.
Той е истински майстор на стиха, доказал го е с книгите си. Пътуващата му мисъл странства така, че обгражда своя обект, често смятан за незначителен. Небцето на момиче, океански параход, какво ли не… Сега 52 кафе-деликатеси. Част от тях могат да бъдат само унгарски. Да последваме неговото реене, кафе-находките му, неговите малки завършени бравури, създадените на български език унгарски кафе-бисери. И кафе-есетата. След няколко издания на български език (и награди), след френския превод на книгата, те се завърнаха при нас… kafepoemi. Ето, вече се изразявам на български.”
Едно красиво завръщане.
