“Кафепоеми” от Пламен Дойнов с премиера в кафене “Флор” в Париж

|
Книгата на Пламен Дойнов “Кафепоеми” преди броени дни излезе във Франция под заглавие “Le temps d’un café” с марката на парижкото издателство “Карактер”. Забележителното е, че преведеният от Ралица Фризон-Рош сборник със стихове и есета е отпечатан с подкрепата на Френския център за книгата.
Премиерата в Париж се състоя в митичното кафене “Флор” на 1 юни. Това кафене е известно с ключовата си роля в историята на френската и европейската литература. В него за пръв път заговарят за сюрреализъм Аполинер и Бретон, а Сартр създава философията на екзистенциализма и пише книгата “Битие и нищо”. Във “Флор” чести посетители са били Филип Супо, Деснос, Кокто, Превер, Камю, Борис Виан и др. Днес кафенето остава предпочитано място за разговори на парижките интелектуалци.
На премиерата френското издание представиха Ралица Фризон-Рош и собственичката на издателство “Карактер” Никол Гдалиа. Пламен Дойнов произнесе слово, което представяме по-долу.
Бяха прочетени текстове от книгата на френски език, а след това се разгърна дискусия с обмен на мнения и обсъждане на въпроси за българската и европейската литератури.
“Кафепоеми” или “Le temps d’un café” е включена в авторитетната поредицаца “Планети”, където досега са публикувани книги от Тристан Цара, Фернанду Песоа, Дмитрий Пригов и др. Пламен Дойнов е първият български автор, който издателство “Карактер” избира да издаде на френски език.
 

Антония Георгиева – Пети


 
 
Ето и думите на Пламен Дойнов от премиерата:
 

Слово на Пламен Дойнов на премиерата на “Le temps d’un café”
в кафене “Флор”, Париж на 1 юни 2006 г.


 
Уважаеми дами и господа!
Французи и българи в кафене “Флор”!
Благодяря ви, че сте тук, за да споделите първите мигове на моята книга “Кафепоеми”, която само преди броени дни проговори на френски, благодарение на магнетичния превод на г-жа Ралица Фризон-Рош и стилното полиграфическо изпълнение на издателство “Карактер”!
Каква е тази книга? Ще се опитам да ви я представя – за времето на едно кафе.
Първо. Пред вас е една кулинарна книга. Моля ви да не забравяте това! Тя съдържа автентични рецепти от централноевропейски кафенета, представени в стихотворения. Кафепоемите са всъщност кафе-коктейли или обикновени кафета, които човек може да пие, да вкусва, да вдъхва аромата им… Веднъж приготвих на мои приятели коктейли по рецептите от “Кафепоеми”. Трябва да призная, че те дълго се дърпаха – не искаха да опитат. Подозираха, че вместо кафе, едва ли не съм сложил мастило. Литературата внася в живота твърде много съмнения, фикции и недоразумения. Но когато накрая все пак опитаха коктейлите, разбраха, че няма мистификация – коктейлите са истински. Взеха книгата и сега тя е стои в домовете им редом до другите готварски книги. Опитайте да приготвите кафе-коктейл по която и да е кафепоема от тази книга – няма да се излъжете. Както, реещи се между френския език и небето, изпитвате удоволствие от четенето, така ще изпитате удоволствие от вкусването – между собствения си език и небцето.
Второ. Това е книга-пътеводител. С нея може да се ориентирате из географията на вкуса – да се докоснете до основни усещания за Белла Италия, за есенна Виена и горещия север на Ирландия, да разберете тъмните конвулсии на Уганда Будишу и Кения, екзотичните далечини на Карибите и Папуа Нова Гвинея… Може да се впуснете в кратки пътешествия из културни истории – да почувствате изтънченото напрежение между Мария Тереза и Сиси, борбата между сенките на Моцарт и Салиери, фантасмагоричните образи на Дулсинея и Мюнхаузен… Няколко мои приятели тръгнаха по Европа и света, снабдени само с този пътеводител и не се изгубиха. Опитайте да поемете по някои от пътищата на кафето в тази книга – ще ви заведат в пространства, които сте сънували, но не сте посмели да им се отдадете.
Трето. Това е носталгична книга. Идеята за написването й ми хрумна в Средна Европа, когато попаднах в едно будапещенско кафене. Тъкмо там поисках да напиша книгата, защото осъзнах болката по изгубения рай на автентичната българска градска култура. Запазените стари кафенетата в Будапеща усилиха в съзнанието ми отсъствието на интелектуалните кафенета на София, закрити или направо разрушени от комунистическата власт. “Диктатурата на пролетариата” се беше разправила с всички места от епохата на Третото българско царство, които излъчват свобода на общуването и култивират изискан вкус. Съществуването на кафенетата с едно и също име – “Централ” – в Будапеща и Виена, на кафене “Флор” в Париж контрастира на празното място, където се е намирало софийското кафене “Цар Освободител”, закрито в края на 40-те години и разрушено окончателно през 1976 г. Зная, че тази книга не може да компенсира празното място на “Цар Освободител”, но може да заговори за него и по този начин призрачното българско литературно кафене да бъде отново в кръга на европейските литературни кафенета, да присъства до “Централ” и “Флор” – макар и със споделеното си отсъствие.
Затова тази книга не крие своята носталгия. Носталгия по бавното време от началото на ХХ век. Носталгия по изгубените градски пространства и личности. Носталгия по идеалните градове, които изкушават културната памет. Носталгия по всеки миг, който умира точно в този момент. Носталгия по всяка раздяла, след която човек започва да живее все по-внимателно. Опитайте се да носталгирате с тази книга и може би ще успеете да си възвърнете вкуса към по-достойното и по-изкусителното минало.
И накрая – вероятно вече доловихте, че това е една опитваща книга. Няколко пъти ви помолих да опитате различни неща с нея – да приготвите кафе-коктейл, да пътувате, да носталгирате. Книгата иска да опита още нещо – да събере в тънкото си тяло копнежа по един съвършен културен кръг на Европа. Кръг, който представя пътуването на поезията по линията София – Будапеща – Виена – Париж и описва въобразеното единство на европейския литературен вкус.
Тук, в кафене “Флор”, прозвучаха имената на Аполинер, Славейков, Бретон, Яворов, Превер, Алеко Константинов, Сартр, Атанас Далчев, Камю, Иван Теофилов, Виан… Колкото по често тези имена звучат заедно, толкова повече ще говорим и ние, днешните европейци, помежду си – със спокойствие и достойнство.
Благодаря на Ралица Фризон-Рош, която чрез превода и словото си извая присъствието на книгата “Кафепоеми” в многоезичния разговор на европейската поезия! Благодаря на издателство “Карактер” и на г-жа Никол Гдалиа, които включиха книгата в престижната си поредица “Планети”! За мен е чест името ми да стои в един ред с имената на Тристан Цара, Петер Алтенберг, Фернанду Песоа, Кристина Тот, Жужа Ракоци, Олга Седакова, Дмитрий Пригов… Това са планети от галактиката на истинската поезия. С тях европейският разговор в литературата е започнал отдавна. Общата ни задача е да не го оставяме да прекъсва – да държим вкуса си буден. И ако случайно ни доскучее и започнем да се унасяме, взаимно да си кажем: “Европа, не заспивай! Направи си едно кафе! Или, ако искаш, кафе-коктейл! Отвори очи! Разговорът продължава!”
Благодаря ви!


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *