Кирил Симеонов достигна хоризонта

|
В живота и в изкуството човек трябва да се стреми към хоризонта, обичаше да казва художникът Кирил Симеонов.
Той смяташе, че само този път носи изненада и щастие. Сега, когато той вече е там, неговият син д-р Кирил Симеонов и приятелите му подредиха в Изложбената зала на СБХ на ул. „Александровска” уникална възпоменателна изложба. Казвам уникална, защото в залата е Кирил Симеонов с цялото негово достолепие. Или както се изрази един друг голям бургаски художник Ненко Такмакчиев: „Тленното си отиде, а тук е духът на Кирил.”
По никакъв начин Кирил Симеонов не прекъсна контакта си с хоризонта и с морето. Дори когато трябваше да продаде лодката, с която не беше се разделял в продължение на 36 години. Не е могъл да измине големи разстояния, но чрез нея той всъщност е общувал по-отблизо с хоризонта и вселената.
Беше ми разказал следното:
“Веднъж бях сам с лодката в морето. Минал съм по-навътре и изведнъж падна мъгла. Не можеше да се разбере къде е изток и къде – запад, къде има бряг и къде – открито море. Спрях мотора. Чакам да се вдигне мъглата. Морето – гладко като чаша вода, съвсем леко се движи. Към 10 часа трябва да е било. Слънцето се смеси с мъглата и стана като разтопен калай – блести и свети. Морето придоби същата светлина. Тогава ми мина през ума, че аз не съм някъде конкретно, а съм въобще някъде – няма горе, долу, ляво, дясно… Не можеш да разбереш къде е небето, къде - водата. Усещаш само по лекото движение. И тишина – никакъв звук. Не смеех да запаля цигара, за да не наруша тишината. Да те хване чак страх. То всъщност не е и страх. Просто губиш представа къде си. Ти си в някакво кълбо светещо…
В един следващ момент всичко това се издуха, пекна слънце, едно хубаво море лъсна... Върнах се към обeд, взех Дона – жена ми с мен и пак – в морето.”
Когато ходел за паламуд, излизал по тъмно, преди изгрев. «От изток небето постепенно започваше да посветлява – отначало зеленикаво, след това в зеленото малко оранж – живот има! А като се обърнеш на запад – черно-мастилено.”
Припомням си думите му и виждам всичко това и самия Кирил в картините му, изложени сега в залата на художниците, където той всеки ден минаваше да се види с приятели на по чашка.
Кирил Симеонов живееше колоритно и така рисуваше пейзажите си – с колорита на природата. Казваше, че пейзажът не е нищо друго, освен портрет на природата. А в природата винаги има някаква светлина.
Според Кирил Симеонов зеленото, което преобладава в картините му, свети. Той не рисуваше луна и слънчеви залези. “Абсурдно е да се нарисуват, защото само природата може да има това прекрасно нахалство да ти поднася кичова цветност и композиция. Червено-оранжави облаци и залез на слънце – о, ужас! То не носи нормалност в цветово отношение земя-небе. Не мога да си позволя това! Все пак не съм природа…”
Казваше, че всичко, което природата предлага, е могъщо като апокалиптичната красота на някакъв монумент. Тези, които се опитват да го копират, са безумци!
Преди 10 ноември 1989 година обвиняваха художниците като Кирил Симеонов, че са поклонници на Запада, защото рисували нереалистично. А той не робува на подобни клишета, няма чувство към наградите. Когато го обявиха за почетен гражданин, се шегуваше, че е дошъл и неговият ред. „След Стоян Цанев и Джурлата, трябваше и аз да мина по реда. Едно време поне банята им беше безплатна на почетните граждани. И в ресторанта един път седмично ядяха и пиеха без пари.”
За него беше по-важно да е „почтен, а не почетен” гражданин на Бургас. Казваше, че предпочита професионалните награди, но не пропускаше да изтъкне, че най-голямата награда за него е възторгът в очите на хората.
И сега Кирил Симеонов ще бъде щастлив да види възторга в очите на многобройните си почитатели.
Изложбата е открита до 9 юли.
Откупки вече направиха Медицински център "Света София", Община Бургас и частни лица.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *