Класика – Куркински поставя Молиер в “Иван Вазов”

|
На 2 март за пръв път на камерната сцена в Народен театър “Иван Вазов” ще се играе пиесата “Лекар по неволя” от Молиер.
Поставя я Мариус Куркински и въпреки че заглавието препраща повече към медицината, това е поредният спектакъл на режисьора, в който всъщност става дума за любов.
Според Мариус Киркински в драматургичния текст прозира “тотална неудовлетвореност на Молиер от човека, от обществото, абсолютно отвращение и в същото време запазване на една борбеност до последен дъх – това положение да се промени.”
Сюжетът сам по себе си е забавен, с увлекателна интрига и комични обрати, но едва ли ще намерите на какво да се засмеете, докато гледате постановката в Народния театър. Всичко е пропито с едно зловещо, диаболично чувство и се решава чрез използването на изобилие от гротескни и фарсови елементи. На сцената преобладаващите цветове са мръснокафяво, червено и бяло - сценографията и костюмите са дело на Петя Стойкова и на моменти напомнят на работата й по “Рибарят и неговата душа”.
Историята в “Лекар по неволя” започва, когато Мартина, недоволна от побоя, нанесен от мъжът й – интелигентния дървар Сганарел, решава да си отмъсти. Така, без да го желае и с цената на много бой, Сганарел придобива славата на известен лекар и се налага да лекува внезапно онемялата Люсинда. Тя пък упорито отказва да се омъжи за определения от баща й мъж, защото е влюбена в младия Леандър. Изходът от ситуацията е щастлив и всички са доволни, но не това е доминиращото чувство, с което остава зрителят след края на представлението. В продължение на малко повече от час и половина актьорите си погаждат номера и се бият, а това, както казва режисьорът, едва ли е смешно. На преден план са изведени гротескните, брутални човешки взаимоотношения, които за щастие се балансират от любовното чувство в лицето на ангел със снежнобели крила.
В ролята на Мартина Мария Сапунджиева за пореден път доказва големия си талант – нито един излишен жест, пълно съвършено превъплъщаване от един образ в друг и актьорско присъствие, което мигновено заковава зрителското внимание. Трябва да се отбележи и спецификата на пространството в Камерната зала – имената на режисьора и актьорския състав (Мария Сапунджиева, Иван Юруков, Теодор Елмазов, Красимир Доков..) неизменно събират максимален брой публика и в препълненото ограничено пространство контактът с пиесата добива почти физически измерения.
Структурата на постановката е изпъстрена със силни, изумителни идейни моменти – нещо, което е нормално за творец от ранга на Куркински, но за съжаление се прокрадват и скучновати, разтеглени сцени. Спектакълът не следва Молиеровата идея за просто забавление и ехидна закачка с лекарската професия, а изисква по-задълбочено вникване, не е лесно от пръв поглед да се направят паралели със съвремието и пиесата да не се възприема просто като поклон към класиката. Озадачаващ е и знакът за равенство, поставен между секса и насилието.
Написан през далечната 1666 година, “Лекар по неволя”, нетипично за Молиер по онова време, не е по поръчка на Краля на Франция. Това е кратък фарс с гарантиран успех, в който авторът не си поставя някакви високи цели, а просто иска да разсмее публиката. Той използва сюжет, който вече е третирал във фарса си “Дърварят, или Лекар насила” (Le Fagotier ou le Médecin par force) и го доразработва, като вплита в него много комедия на жестовете и комедия дел’ арте. Пиесата бързо печели голям успех и е най-поставяната творба на Молиер след “Тартюф”. В България за пръв път се играе през 1862 година. Мариус Куркиснки използва текста на Молиер като канава, върху която да изтъче, по специфичен начин, преобърната, по-скоро тъжна картина на смешното и да покаже нещата, на които сме свикнали да се смеем, в съвсем друга светлина.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *