Клод Льолуш ще бъде гост на София Филм Фест

|
Известният френски режисьор и сценарист Клод Льолуш е звездата на Френския фокус на 15-ия Международен филмов фестивал София Филм Фест. Той ще получи лично Наградата на София на Столичната община за своя принос в киноизкуството.

Носител на „Оскар” и Златна палма от Кан за шедьовъра „Един мъж и една жена” (1966), създал над 50 филма в кариерата си, Льолуш не се уморява да разказва впечатляващи киноистории – такъв е и най-новият му филм „Толкова много любов” (Ces amours-la) който французинът ще представи пред публиката на 15-ия София Филм Фест. Като най-важен елемент в творчеството на Льолуш любовта отново е в центъра на сюжета – героинята му Илва си спомня своята бурна младост и мъжете, които някога е обичала. Прекрасна симфонична музика е фон на спомените за петте големи любови, които е преживяла. Всички тези мъже са били напълно различни, но всеки един от тях е повлиял на нея и на живота й. В крайна сметка може би не Господ е създал жената – всеки мъж, когото тя обича, я пресъздава отново и отново...

„Един ден ще направя филм за критиката, когато искам да загубя малко пари”, шегува се роденият в Париж през 1937 г. режисьор. „Филмите са като сперматозоидите – само един на милион успява”, продължава в шеговит дух Льолуш и сякаш сам определя съдбата за своите успели творби.

До киното се докосва, когато е едва 8-годишен и получава като подарък от баща си 8-милиметрова камера. С нея бъдещият режисьор започва да снима всичко, което му се струва интересно – съучениците си, училището, преподавателите, приятелите, момичетата, които харесва. В продължение на няколко години Льолуш успява да развие своя усет към киното с тези първи кадри и на 14 с помощта и съветите на един приятел на баща му, той монтира първия си документален филм „Злото на века”, удостоен с Гран При за дебют на кинофестивала в Кан. На 16 години талантливият французин вече режисира реклами и работи в телевизията като щатен документалист. Льолуш заминава да прави кинорепортажи в различни точки на света (в това число и в СССР през 1957). След като снима много късометражни филми за Армейската кинослужба, през 1960 г. Льолуш създава собствена продуцентска компания – „Les Films 13” и заснема първия си пълнометражен филм – „Le Propre de l`homme”, който се оказва финансов и творчески провал. По-успешният „Une fille et des fusils” (1965) е вдъхновен от американските трилъри, докато „Les Grands Moments” (1965) е определен от самия режисьор като „кошмар върху лента”. Отчаян и съкрушен, Льолуш е на път да се откаже от кариера зад камерата. Но една нощ пристига на плажа в Дьовил (Нормандия) и се събужда с изгрева на слънцето и ново вдъхновение, което ражда сценария на „Един мъж и една жена”. „Най-семплото и банално заглавие на света, простичко като самата любов...” През 1966 г. „Един мъж и една жена” печели „Златна палма” в Кан, 2 „Оскар”-а, общо 42 награди от различни фестивали и се превръща в своеобразно тематично обобщение за киното на Льолуш – мита за вечната любов. През следващите години критиката не винаги е благоразположена към режисьора, но зрителите никога не остават безразлични, а чувствата, пробудени от филмите му варират от възторг до отричане.

Един мъж и една жена” е филм за изгубената любов, за крехката надежда и за съдбата, която има свои планове. Филмът дължи много на Анук Еме (макар че ролята е писана за Роми Шнайдер) и Жан-Луи Трентинян, изпълнителите на главните роли. 28-годишният Льолуш се оставя на въображението си. Двайсет години по-късно то го отвежда до идеята за продължение на филма, но дали е възможно да се предвиди края на история, основана на отсъствието на развръзка... Самият режисьор признава недостатъците на филма, както и фактът, че комфортът по време на снимките и големият бюджет, изиграват негативна роля за качествата на творбата. „Технологията изяжда човещината”, коментира по този повод Льолуш.

Автентичната атмосфера, спонтанността на актьорите и виртуозността на снимане като режисьорски метод са запазена марка на Льолуш, независимо дали снима лежерна комедия, социално ангажиран филм, историческа фреска или кримка. Клод Льолуш обожава актьорите и пред камерата му са преминали много от големите звезди на френското кино от класата на Катрин Деньов, Ив Монтан, Жан-Пол Белмондо, Фани Ардан, Жан-Клод Бриали, Анук Еме, Жан-Луи Трентинян и чуждестранни звезди (Джеръми Айрънс, Джералдин Чаплин), но привлича и непрофесионални актьори, някои от тях популярни личности като Бернар Тапи и Патрисия Каас.

Важни спирки в изследването на митичната любов са връзката между Едит Пиаф и боксьора Марсел Сердан („Едит и Марсел”, 1983), както и аферата между крадец (Айрънс) и певица (Каас) от „И сега дами и господа...”, но сантименталната нишка се прокрадва дори във филми-предизвикателства, като осъвременената версия на „Клетниците” (1995), с Белмондо в ролята на Жан Валжан.

Френската критика определя „Смелостта да обичаш” (2005) като „нова притча за търсенето на щастие, изградена от песни и емоции с неподправен лиричен и романтичен почерк”. Le Nouvel Observateur определя филма като най-добрата творба на режисьора, а Le Figaro Magazine пише: „Автентичността на диалозите и ситуациите допринася тази драматична комедия да се превърне в един прекрасен филм”. Музиката, издържана в най-добрите традиции на френския шансон, е на известния френски композитор и акордеонист Франсис Ле (който е автор и на музиката към филмите „Един мъж и една жена”). Самият Льолуш казва за филма си: „Смелостта да обичаш” е филм, който трябваше да направя още в началото... В него се концентрирам върху героите, които усещам най-близки – мъже и жени, чиито проблеми се дължат на гордостта. Няма нищо по-интересно за снимане от обикновени хора, на които се случват необикновени неща”, допълва разказа си режисьорът.

Докато снима „Булеварден роман” (2007), Клод Льолуш работи под псевдоним и едва след премиерата на филма в Кан разкрива, че той е режисьор. Ролите са поверени на големи звезди на френското кино – Фани Ардан, Доминик Пиньон и Мишел Берние. На Ардан е поверена ролята на популярен автор на криминални романи, за която се носят слухове, че някой друг пише книгите й. Нейната съдба я среща с млада фризьорка, мистериозен непознат, сериен убиец и учител, напуснал семейството си. Техните взаимоотношения се преплитат в неочакван кръговрат, а какви ще бъдат последствията – това трудно може да се предположи...

Днес Клод Льолуш е щастлив баща на 7 деца от различни дами на сърцето му, една от любовите на живота му е актрисата Ан Жирардо, с която имат афера по време на снимките на филма “Vivre pur vivre”(1967).

Режисьорът участва през 2002 и 2007 година в специалните мултинационални проекти с късометражни творби на известни творци – негова е новелата „Франция” в „11 септември 2001”, а също и новелата „Киното зад ъгъла” във филма-омнибус „Всекиму своето кино”.

Ретроспектива с филми на Клод Льолуш ще бъде представена в Дома на киното между 25 февруари и 3 март.
 

По материали на СФФ



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *