Книгата: бъдеще време в миналото?!

|
На 1-ви ноември, Денят на народните будители в НДК в две съседни зали се състоя научната конференция "Книгата: бъдеще време в миналото?!". Конференцията е организирана от Колежът по библиотекознание и информационни технологии, Издателство "Захарий Стоянов", НДК и Националния център за книгата при МК.
Богатата програма включваше десетки доклади от различни учени, представители на различни научни центрове и учебни заведения. Общо темите се въртяха около бъдещето на хартиените книги и страхът, че те могат да изчезнат заради електронните книги. Като цяло повечето доклади бяха доста неадекватни и показваха неразбиране, излишен патос и самодоволно цитиране на чужди източници. Единственият адекватен доклад, който чух беше на Люба Цветкова, докторантка в БАН. Явно по-младите учени са по-подготвени да разбират и да се справят с новите ситуации и реалности. Имаше и бисери, в които с говореше за еротичното в книгата (като книжно тяло, не като съдържание), за това колко нужни са тактилните усещания при четене (интересно, четящите от компютър не го ли докосват?!), за това как книгата можеш да гушнеш, а компютъра - не (ами и аз мога да си гушна ноутбука...), за съществуването на книгите от "няколко милениума" (май някои доценти не са се интересували от историята на книгата, хартията, печата, а и не знаят, че си имаме много хубава българска дума "хилядолетие"). Говореше се за приятната при докосване подвързия от естествена кожа (кога за последно сте виждали такива книги?! и как ще реагират природозащитниците, на това?! да не споменавам колко отсечени дървета и унищожени гори са нужни за едно книжно издание...)
Признавам, че след като изслушах част от докладите излязох да се разходя. Самият аз съм полиграфист по професия, печатам и издавам книги от 1987 година, а от 1997 г. се занимавам с публикуване в интернет, хич не ми беше приятно да се уверявам за пореден път, че учените в България нямат връзка с реалността.
Следобяд под надслова "Глобализация и национална идентичност" се проведе дискусия на тема "Кирилица или латиница във виртуалното и реалното пространство". "Дискусията" протече под формата на дълги монолози от страна на Иван Гранитски, акад. Антон Дончев, Любомир Левчев и др. Като цяло техните тези и мисли бяха разумни и обосновани (никой не се изказа в подкрепа на смяна на кирилицата с латиница), но и излишни. Не разбрах защо отново се повдига този въпрос. Не разбрах и защо липсваха езиковеди. Не разбрах защо всички твърдяха, че компютрите и интернет пречат на кирилицата, защо още се твърди, че в интернет не може да се пише на кирилица. Четящите този коментар едва ли мислят така. Излишно е да казвам, че липсваха и компютърни специалисти.
Доц. Парижков прочете откъси от дискусия за латиницата, проведена преди век в България.
Акад. Антон Дончев отклони темата за кирилица/латиница към темата за глобализацията, цитирайки първите думи от европейската конституция "Различни и единни", подчертавайки, че можем да бъдем заедно в обединена Европа и в един глобализиращ се свят без да губим националната си идентичност. Той сравни съединяването на културите със свързването на няколко езера с различно надморско равнище и различни обеми. Ако по-високото езеро директно се свърже с по-ниското ще се излее, и ако е по-голямо ще залее долното, а ако е по-малко ще се изгуби сред водите му. Трябват шлюзове, които да попречат на това. Така е и с различните култури. По темата за книгите и писаното слово, Антон Дончев обясни, че това, книгата, текстът, са мъртви и едва когато окото на човек попадне върху него то се съживява, читателят събужда словото, активира мислите, идеите, представите, случките описани в текста. Между другото, точно това става и в интернет. Тук, в Словото, базата данни е една, мъртва, неактивна. Едва когато посетителят натисне с мишката връзка към даден автор или дадено произведения, текстът се активира. Допълнително при самият акт на четене се активира и самото съдържание, пречупвано през личния опит на читателя, неговите разбирания и представи. От тази гледна точка дискусии за или против книгата от хартия или друг материал са излишни.
Любомир Левчев даде удачен пример за гърците и тяхната писменост, която определено не пречи на евроинтеграцията им. И гордо обясни, че кирилицата ще е третата писменост в Европейския съюз, че с това ние ще проправим път за идващите след нас македонци, сърби, украинци и руснаци...
Тъй като видях, че дискусия няма да има, а и няма какво да се дискутира и всичко ще премине под знака на изпълнени с патос речи предпочетох да отида на литературно четене в зала 9.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *