Книга за футбола продължава емоциите от Световното първенство

|
ИК "Жанет 45" представя "Футболът на слънце и на сянка" от Едуардо Галеано, в превод от испански на Нева Мичева, корица - Никола Тороманов.
 
За книгата
"Футболът на слънце и на сянка" е мащабна история на световния футбол, на неговите най-светли и най-мрачни мигове. Най-обожаваните играчи, най-сплотените отбори, най-силните моменти от всички световни първенства до момента, митичните голове, незабравимите фрази, чудовищните разочарования, малките трагедии, големите функционери, хищните рекламодатели, предпоставките, страничните ефекти, основните действащи лица. Любопитен поглед и към Латинска Америка с нейните поети, революционери, атмосфери, любови, неудовлетворености.

Тази книга на уругваеца Едуардо Галеано, един от най-уважаваните съвременни латиноамерикански писатели, съдържа както приказки за израстване от мизерията и за триумфи пред скандиращи множества, така и истории с печален край. Тя е едно своеобразно обяснение в любов. Най-важното: на страниците й в своята най-добра форма ритат заедно Ди Стефано, Пушкаш, Пеле, Гаринча, Кройф, Бекенбауер, Марадона, Платини, Румениге, Ромарио, Стоичков и другите.

"Футболът на слънце и на сянка" не е първата книга, която Галеано пише за любимата си игра, но със сигурност е най-четената. Публикувана е през 1995 г. и оттогава е преиздавана многократно, а на всеки 4 години писателят я осъвременява с новите си наблюдения за поредното Световно първенство.
 
За автора

Едуардо Галеано (1940, Монтевидео) е уругвайски писател и журналист, широко известен в испаноезичния свят със своята политическа и културна ангажираност. Първата си статия публикува едва 14-годишен, горе-долу по същото време започва да се изявява и като карикатурист. Нарича "неокачествим" жанра, в който работи – смесица от белетристика, публицистика и историография. Прочува се международно с Отворените вени на Латинска Америка (1971), един от най-пламенните и богати на информация анализи на страните от този континент. Други заглавия, наредили Галеано сред най-уважаваните латиноамерикански автори на ХХ и ХХІ век, са Памет за огъня (1982–1986), Книга на прегръдките (1989), Нагоре с краката (1998) – общо над 35, преведени на 25 езика. Футболът на слънце и на сянка е публикуван за първи път през 1995 г. и моментално се превръща не само в една от най-четените Галеанови творби, но и в интернационален образец на писането за футбол.
 

За преводача

Нева Мичева (1973, София) е литературна преводачка и културна журналистка. Любимите й жанрове за превод са късият разказ и драмата, предпочитаните й теми за писане – кино, литература, пътешествия. Има две магистърски степени: по италианска филология (от СУ Св. Климент Охридски) и по журналистика (от школата на испанския вестник El Mundo). Сред преводите й на български са произведения на Мануел Пуиг, Дино Будзати, Итало Калвино, Антонио Табуки, Сандро Веронези, Аугусто Монтеросо, Мануел Васкес Монталбан, Жорди Галсеран.
 

За илюстратора

Никола Тороманов (1968) е сценограф, художник и запален футболен фен. Автор на визуалните решения на над 30 театрални представления в България, Германия, Русия, Турция и др. Носител на половин дузина „Аскеер“-и. Съавтор (заедно с Георги Господинов) на първия български трагикомикс „Вечната муха“, който излезе наскоро с щемпела на Жанет 45.
 
"Най-добрата история на южноамериканския футбол, писана някога."
— Jornal do Brasil, Бразилия

"Иронична, смела, разпалена и тук-таме меланхолична... заслужава колкото може повече читатели."
— The lndependent, Великобритания

"...Думите на Галеано имат душа... при него всеки гол е малка притча."
— El País, Испания

Аржентинският селекционер Диего Марадона и играчите съвсем сериозно го удариха на четене 3 дни преди първия им мач от Мондиал 2010 с Нигерия в събота. Общуването с книгите станало по препоръка на кондиционния треньор Фернандо Синьорини, чието желание било да се повиши интелектуалното ниво на играчите и на треньорския щаб. Специално Марадона си сложил на нощното шкафче „Футболът на слънце и на сянка” на уругвайския журналист и белетрист Едуардо Галеано.
— Clarín, Аржентина

 

По материали на "Жанет 45"







Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *