Книжните класации и съвременната литература

|
Департамент „Нова българистика“ към НБУ ще проведе на 24 ноември 2005 г. дискусия в рамките на своя литературен семинар на тема „Книжните класации и съвременната литература“. Дискусията е върху дебата, провел се през тази година по страниците на сп. „Книгите днес“, чийто главен редактор Пламен Дойнов е и водещ на семинара.
Предлагаме ви избрани части от публикациите в списанието през годината:

•   Йордан Ефтимов, Как да се ориентираме в класациите?
•   Виктор Марков, Кой и как манипулира класациите?
•   Анкета с българки книгоиздатели 1
•   Анкета с българки книгоиздатели 2
•   Крум Благов, Класациите ни са недодялано подражание
•   Пламен Дойнов, Книги без тиражи

 


Как да се ориентираме в класациите?


Йордан Ефтимов


 
Чартове на най-продаваните книги у нас се правят от десетина години, но до съвсем скоро те до една бяха манипулирани от книжарниците, на базата на които се правят, или от самите издания, в които се публикуват. Едва през последните месеци имаме вече истинска възможност да ползваме практически чисти данни благодарение на книжарници „Хеликон“.
Казвам го с ясното съзнание, че докато пазарът за книги е наполовина в сивата икономика, всички подадени в медиите данни ще са относителни. На Запад класациите се правят не само чрез книжарските вериги, но и чрез данните на самите издатели. А кой издател у нас казва какви са тиражите на книгите му?
При това не става дума просто за информацията за медиите. Българските издатели не дават никаква информация за тиражите върху книгите си. Никога не се знае кое поред е изданието или допечатката. А вижте западните книги — има ли такава, върху която да не е изписано, че е част от партида еди коя си, 26-а допечатка, състояща се от 250- до 260-хилядния екземпляр на книгата?
Мракът в бизнеса тръгва, разбира се, от печатниците — именно те са първите генератори на сенчеста продукция в книжния сектор. А точно оттам разследващата журналистика, ако я имаше, би могла да „изтегли“ полезна информация за състоянието на пазара.
Но нека все пак се съсредоточим върху последните два фактора — книжарниците и медиите домакини на класациите. Книжарниците работят с реални издатели и имат конкретни отстъпки, проекти, решения. С всеки поотделно. Това е нормално. Един издател иска да продава книгите си преди всичко в светли и чисти помещения, където продавачите могат да упътят клиента — той предлага различни видове промоции и отстъпки, търси нови начини на реклама, от които да спечелят и той, и търговецът, на друг не му пука и дава книгите си на онзи, който ги вземе. Затова и книжарниците, които имат класации (а те са все повече, защото стана ясно, че собственият им рейтинг се вдига благодарение на това усилие), си позволяват да манипулират списъка, изтиквайки нагоре книгите на онези издателства, с които работят по-добре.
Така е и с медиите. Достатъчно е да изрежем десетина страници за книги от един вестник и ще видим колко често „челото“ е отредено за книги от едно и също издателство. А българският пазар все още е раздробен — активните издателства са 82 (изчерпали дадения им веднъж код, т.е. отпечатват поне няколко пъти в месеца нови книги — по данни на агенцията за ISBN към Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“), а тази цифра не е никак малка. За сравнение в страни като Великобритания 98 процента от пазара се държи от 8 издателски концерна, състоящи се от понякога от десетки „подразделения“ (divisions). Следователно у нас няколко издателства въпреки, че не са абсолютно доминиращи на пазара, имат запазени територии в медиите.
Знак за тези отношения бяха и тазгодишните награди на Асоцияция „Българска книга“ - Рицар на книгата. Аз съм един от тримата й носители, но не съм особено горд като се има предвид, че номинираните бяха трийсетина. Толкова достойни? Толкова оперативни критици? Не естествено. Просто издателствата, членуващи в асоциацията бяха решили да се подмажат на всички, които отразяват по един или друг начин света на книгите. Всички, които са ресорни журналисти в културните (по-скоро светските) отдели на съответните медии. Тоест не са критици, а по-скоро „провайдъри“, прокарващи рекламата, клакьорстващи за книгите на отделни издатели.
Да се върна към книжарниците. В книжарския бизнес нещата също са разсеяни и раздробени. Едва в последните години се правят опити за изграждане на книжарски вериги. Затова и някои класации, появили се в рамките на последната година, не могат да бъдат кой знае колко представителни, тъй като отразяват нищожни като количество продажби. И не могат да бъдат смятани за репрезентативни.
Такава е бутиковата книжарница „Нисим — Колибри“, която може да бъде хвалена заради специалното отношение към клиентите, но в действителност е сравнима с онези славни ресторанти, които предлагат риба от остров Ява, но разполагат с три маси, тоест с 12 стола, и затова трябва да си запазиш места половин година предварително. „Български книжици“ пък е книжарница, чиято класация може да се използва като барометър за книгите на българските автори. Определено в момента тя дава добра представа, защото си е изградила име на най-добре работеща с малките издатели, публикуващи тиражи от по 500-800 бройки.
Двете най-големи вериги в наши дни са „Хеликон“ и „Пингвините“. Но не еднакво големи — „Хеликон“ държи двойно по-голям пазарен дял въпреки еднаквия брой книжарници. И е доста интересно да се сравнят чартовете им. Защо ли? Ами защото ще се убедим лесно, че в тази на „Пингвините“ попадат скъпи заглавия, които могат да дадат добра печалба и да заслужават място в чарт по приходи, но не и по количество продадени бройки. А българските класации засега се правят на базата на последния описан принцип.
Може би накрая да се върна към оптимизма си от началото. „Хеликон“ са първите, които създадоха две класации — за художествена и нехудожествена литература, както е на Запад. Благодарение на партньорството на програма „Хоризонт“ на БНР класациите се коментират пред най-широка аудитория. В своето списание „Книжарница“ „Хеликон“ създадоха и първия у нас топ тен на отделен критик, който избира най-добрите книги, но само измежду излезлите в течение на календарния месец. И оправдава избора си с аналитичен текст. Това са две важни нововъведения. И това е посоката, по която ще се върви, ако искаме повече прозрачност.
 

Публикация: сп. Книгите днес, бр.3/2005


 


Кой и как манипулира класациите?


Виктор Марков, Книжарница „Нисим“


 
Внимателно прочетох материала на Йордан Евтимов в предишния брой на „Книгите днес“ и останах изненадан от категоричността на някои от твърденията му. Той смята, че до скоро класациите на всички книжарници са били манипулирани. На основата на какво той стига до такъв извод не става ясно. Но си спомням такъв случай. По някакъв повод му изпратихме класацията на „Нисим“, в която на първо място беше „Смешни любови“ на Милан Кундера. Неговият отговор (цитирам по памет) гласеше: „Бих се радвал, ако на първо място е тази книга, но аз лично не вярвам“. Това, което той вероятно не знае е, че програмата, с която работи книжарницата, автоматично подрежда заглавията по брой продажби при зададена начална и крайна дата. Дали при „Хеликон“ нещата стоят така? Освен това вече никой не би трябвало да се учудва от факта, че т.нар. „бутици“ като „Нисим“ и „Български книжици“ успяват да продават значително повече сериозни автори от останалите си колеги. От години тези книжарници проявяват завидна упоритост при снабдяването с такава литература. Те се радват на клиенти с по-висок литературен вкус, които им имат голямо доверие и разчитат на техния усет към стойностните книги.
Не съм убеден, че класацията на която и да е книжарница е умишлено фалшифицирана. Но ако допуснем, че такова нещо се прави, то най-големите подозрения ще бъдат насочени към „Хеликон“. Обяснението е просто. Добре познат е агресивният стил, с който веригата налага присъствието си на книжния пазар — отделят се много пари за реклама, монополизира се разпространението на издания, за които се предполага, че ще имат касов успех, „купуват“ се критици, които организират пищните представяния на книги и славословят качествата на веригата от книжарници.
Един пример. От един момент нататък разпространението на сладкодумните мемоари на писателя Георги Данаилов „Доколкото си спомням“ бе поето от „Хеликон“. Третата част беше издадена в малък тираж и много хора, които имаха първите две, не успяха да си я купят. Оказа се, че вместо допечатка на третата част, на пазара се пусна пълно издание на трите части с твърди корици и хората, които искаха да прочетат третата част, трябваше да закупят цялото издание. Така че много по-вероятно е манипулирани класации да се правят от книжарници с такъв стил, отколкото от други, които тихо и кротко, без да вдигат много шум, си вършат работата. Смята се, че посочването на продадените бройки в класациите намалява възможностите за фалшификации. Моето мнение обаче е, че цифрите също могат до бъдат фалшифицирани.
Класациите на малки, но реномирани книжарници (както и на авторитетни литературни критици, посветени на мисията да подбират истински стойностните текстове) не са предназначени за масовия читател, който често се втурва да купува най-нашумелите заглавия не заради автора или темата, а за да бъде „в час“ и да не изостава от модата. Често те открояват книги, които иначе биха потънали в океана от развлекателна литература. В класацията на „Нисим“ за месец март например, публикувана в първия брой на „Книгите днес“, на второ място е „Междено време“ на Иван Илчев. Това е увлекателно историческо четиво за живота на обикновените българи на прага на 20-ти век, придружено от множество конкретни битови подробности и архивни снимки. Книгата е базирана на дневник, открит в отдалечено планинско селище от един японец! Второто си място книгата дължи на единодушната оценка на екипа на „Нисим“, че тя „си струва“ и на деликатните препоръки, давани на редовните клиенти. По подобен начин в класациите на „Нисим“ влязоха „Изумление и трепет“ на Амели Нотомб, „Черна книга“ на Орхан Памук (много преди чудесното издателство „Еднорог“ да издаде втората му книга „Името ми е Червен“), „Магазинчето Сполука“, „Любовите на Юдит“, „Черни лалета за Кант“ на Любов Кронева и много други.
Като цяло т.нар. представителни класации са добър ориентир за средния читател с по-скромни претенции към литературната стойност на книгите. За София например най-представителната класация от този сорт е на площад „Славейков“ (а не класацията на „Хеликон“). Но понякога тези класации могат да бъдат и коварен капан. Класически пример в това отношение е съдбата на „Одисей“ на Джеймс Джойс. Тя беше рекламирана от „Хеликон“ чрез платени съобщения най-вече по радиостанциите като книга, която трябва да има във всеки дом, като книгата на 20-ти век, като гениално произведение и т.н. В резултат на това книгата се разпродаде в огромен за България тираж и влезе във всички възможни класации. Бързам да кажа, че оценката на „Хеликон“ за „Одисей“ е абсолютно и напълно вярна, но с една малка подробност — книгата е по-трудна за четене дори от „Вълшебната планина“ на Томас Ман и може да достави удоволствие единствено на заклети читатели, навикнали на по-трудни текстове. При това положение мнозинството от гордите собственици на красивото издание са го захвърлили още след първите няколко страници.
Така че бъдете предпазливи, мили любители на доброто четиво! Големият шум около някоя книга не означава, че тя ще ви хареса и обратното — съществуват книги, незаслужено пренебрегвани от големите вериги, от книжни базари от типа на площад „Славейков“ и от популярните вестници. А именно някоя от тях може да се окаже истинско откритие.
 

Публикация: сп. Книгите днес, бр.4/2005


 


Анкета с български книгоиздатели


Какви класации — по художествена стойност или по продажби?


Оказва се, че и издатели, и разпространители не вярват на класациите. Но повечето от тях не са склонни да декларират тиража и продадените книги, за да имат класациите обективни измерения. Важен момент е подозрението, че класациите са предварително платени и представляват скрита реклама. Общо е търсенето на индивидуална класация, която да има за критерии естетическите качества на книгите, а не продажбите.
Обърнахме се с четири въпроса към нашите събеседници: Склонни ли сте да бъдат отбелязвани в класациите какви са тиражите на най-продаваните книги? А да отбелязвате в класациите колко бройки са продадени от една книга? Смятате ли, че са реални класациите, огласявани в медиите? Към коя от публикуваните класации имате предпочитание?
 
Антоанета Колева, изд. „КХ — Критика и Хуманизъм“:
Въпросите са малко двусмислено формулирани, така че давам два отговора: ако питате дали ме интересува посочването на тиражи — да, интересува ме, но не го виждам в никоя класация; ако питате дали аз бих посочила тиража на наша книга, която би попаднала в тези класации — да, без никакво притеснение бих го посочила (макар че, първо, в тези класации философско-хуманитарни заглавия не попадат, а ние издаваме само такива; и второ, не виждам начин, по който да се гарантира искреността на издателя, когато и ако заявява публично тиража).
Според мен е абсолютно необходимо да се посочват продадените бройки от всяко заглавие, макар че за съжаление никой не го прави. Ала отново възниква същият въпрос: къде би била гаранцията, че посочената цифра е вярна? И кой ще посочва цифрите — книгоразпространителите или издателите? Данните на издателите могат да се базират само на отчетите на книгоразпространители (при консигнационни продажби, каквито са огромната част от сделките с книги); а отчетите на книгоразпространителите стигат до издателя минимум месец по-късно след продажбите и нерядко коректността им е тема на доста основателни съмнения от страна на издателите. Въпросът е много сложен.
Не смятам класациите за реални. Реални биха били, ако се базираха на данни-извадка от цялата страна, обработени с професионално изготвена социологическа методика. А това изисква финансов и човешки потенциал, какъвто едва ли някое издание, включващо класации, би могло да отдели. Смятам класациите за рекламна тактика, в която определяща роля играе личното мнение или познанства и предпочитания на съставителя на класацията или на конкретния книжен търговец.
Нямам предпочитание към никоя класация, поради изложените по-горе причини (както и поради ред други).
 
Саня Табакова, изд. „Леге Артис“:
Не съм участвала като класиращ. Едва ли е възможно да се посочват тиражи и продажби, това в повечето случаи е търговска тайна — заради данъчните. Аз не помня да съм виждала подобна класация.
Повечето класации не са реални. Мнозина нямат цел и гражданска отговорност, че класациите формират мнение, културна тенденция. Някои не уточняват дори по какъв критерий класират или просто го премълчават. Както и — кой класира — от време на време да се персонализира класацията. Липсват диференцирани класации — освен по брой продавани книги, няма за принос/смисленост на избора, превод, дизайн, български/детски/женски и др. Автор, жанр..., както и винаги указание кой класира — читатели, журналисти, случайни хора, разпространители, издатели. Естествено, че издателите с „масови“ книги ще бъдат все в класациите, ако се мери само по продажби, дори ако приемем, че не си „плащат“ под една или друга форма за това. Няма или рядко има (макар и малък) коментар на класацията, което би било и като „преглед“ на положението в книгоиздаването и пазара на книги в дадения период. Предвид всичко и още куп неща не може да се говори за „реалност“, когато тя няма измерения.
Не ги следя много класациите (отказах се вече, защото знам кои ще бъдат вътре). Може би само вестник „Сега“ обръща внимание и на други фактори освен „продажби“ и вкарва в седмичните класации сериозни и книги с не толкова голям тираж.
 
Весела Прошкова, изд. „Плеяда“:
Не сме склонни да обявяваме тиражите поради ред съображения.
Невъзможно е да определим точния брой на книгите, продадени за един месец, защото повечето търговци „купуват“ на разсрочено плащане или на консигнация.
Според нас класациите са доста субективни, да не кажем, че се основават на приятелски връзки. Освен това различните книжарници имат различна публика.
Предпочитаме класациите на „Пингвините“ и на „Български книжици“.
 
Елена Константинова, главен редактор, изд. „Рива“:
Не сме склонни да бъдат обявявани в класациите нито тиражите, нито продадените бройки от заглавие.
За търговските класации не мога да кажа нищо, защото не съм запозната с механизма, по който се събира информацията, на която се базират.
Изпитвам доверие към класациите, при които определящият критерий не е комерсиалният ефект, а действителната стойност на книгите.
 

Публикация: сп. Книгите днес, бр.4/2005


 


Защо книга, която още не е излязла на пазара, е на първо място в класацията?


Трябва ли книжарите да обявяват колко бройки са продадени от една книга? Реални ли са класациите? Коя е точната класация?


 
Бистра Шокарова, книжарница „Български книжици“:
Всички продажби извършени в книжарницата и в електронния и магазин се отчитат точно месец за месец. Системата ни позволява да отчетем продажбите и за по-големи периоди от време. Всяка класация е точна, но динамична картина на най-продаваните заглавия. Само за дни едно заглавие може да „изплува“ в челни позиции или да отпадне от десятката. Новите за периода издания по правило се продават по-добре и често влизат в класацията, особено ако тя е направена в рамките на една седмица. Но истинските фаворити остават в челни позиции месеци наред или се появяват отново в нея след известно време.
Класацията на книжарница „Български книжици“ макар и реална е доста различна от общото „движение“ на продажбите на литература в страната, което е отражение на нейната специфика. В челните позиции при нас рядко се появяват заглавия от жанровете трилър, фантастика, чик лит, здравна..., но задължително има история, българска литература, философия, политология...Ние сме специализирана книжарница и това прави класацията ни доста по-различна от тази на пл.“Славейков“ да кажем.
След десетилетие работа в книжарския бранш рядко се случва някое заглавие да ни изненада с присъствието си в десетката, но често качествени и интригуващи заглавия остават незабелязани от читателите т.е. извън класацията. Главната причина затова е липсата на информация в медиите за тях. Може и трябва да се направи още много за рекламата на излизащите книги в страната. Може и трябва да се появи най-после истинска литературна критика на разбираем за редовия читател език. Тя ще насочва в книжната „джунгла“ читателите, търговците, а не на последно място и автори, и издатели. Надяваме се сп.“Книгите днес“ да запълни тази празнина. Това би променило и класациите...
 
Светла Антонова, площад „Славейков“, маса № 7:
Класациите отразяват в повечето случаи личността и предпочитанията на този, който ги прави. Те нямат никакво отношение към тиражите на книгите. Много често „касови“ или „хитови“ заглавия не намират място в дадена класация, защото не се продават от съставителите й. Не е редно в една класация да се смесват книги с коренно различна насоченост — техническата и езотеричната литература да са заедно с художествената. Дори самата художествена литература трябва да се разглежда отделно — българска и чуждесранна. Важно е в класацията да се изходи от някакъв естетически критерий, който да разделя и подбира книгите. Все пак не става въпрос само за количествени измерения — за това има данъчен контрол и икономическа полиция. Мисля, че една класация търси отговор на други въпроси. Искрено се надявам да не служи за реклама.
 
Маша К., площад „Славейков“, маса № 41:
Дребните разпространители укриват бройки, за да намалят данъците, които плащат. Това не е възможно при големите разпространители и тези, които са регистрирани по ДДС. Една горе-долу обективна класация би трябвало да обхваща голям брой класации — не само от София, но и от други градове. Желателно е и да включва продадения брой книги от всяко издателство. Но за момента няма обективна класация, част от тях се влияят от субективни фактори, като лични предпочитания на класьора към определено заглавие и умението на пласьора да продава определен тип литература. Класациите в големите вестници се влияят от парите, дадени за реклама. Определящ фактор при продажбите е и местоположението на книжарница и съответно от типа клиенти, които я посещават и пазаруват в нея.
 
Йордан Табаков, книжарница „Буквите“:
За да се посочват бройките на продаваните книги, трябва информацията да се взима всяка седмица. Така тя ще е актуална и прецизна. Месечните и годишни отчети се правят по-трудно. Те не са свързани по никакъв начин с издателя, мен не ме интересува дали той крие данъци. Повечето от класациите са спонсорирани, бошлав работа. Има случаи, когато книга, която не е излязла още на пазара, е на първо място в класацията на „24 часа“. Предпочитам вашите класации и на в. „Труд“.
 
М. Спирова, книжарница „Писмена“:
Разпространителите не посочват продаваните бройки от една книга в класациите, защото съществува нещо като „фирмена тайна“. При никакви условия „Писмена“ не би посочвала бройките и решението не е свързано с волята на издателя. Въпреки това класациите на нашия обект определено са реални. Имам предпочитание към месечните класации.
 

Публикация: сп. Книгите днес, бр.5/2005


 


Класациите ни са недодялано подражание


Крум Благов


 
Спорът за класациите заприлича на препирня на запалянковци — всеки защитава своите. Но ако се върнем към първоначалния смисъл на думите, ще видим, че бестселър значи не шедьовър или нещо друго, а точно най-продавана книга.
Това е единствено възможната обективна класация. Не ми се струва много реалистично предложението да има подреждане на книгите по художествена стойност. Това ще бъде съвсем субективно мнение. Всеки има свой вкус и не би могъл да го наложи на масовата публика. У нас няма авторитетни за читателите критици по простата причина, че литературната критика, поне откак аз помня, е институционализирана приятелска услуга. Нека някой ми посочи критик, който би могъл да повлияе на книжния пазар.
Освен това за всички е ясно, че най-продаваните и най-четени книги рядко са най-ценните. Най-влиятелните съчинения, тези, които обикновено наричаме велики, често са трудни и предназначени за ограничен кръг ерудирани читатели. Една стихосбирка, колкото и качествена да е поезията в нея, никога няма да се нареди сред бестселърите.
Това разминаване е естествено и не бива да ни възмущава. Така е по цял свят и във всички изкуства. Булевардните вестници имат по-големи тиражи от сериозните, криминалетата — от сериозната литература и албумите на попмузикантите — от тези на класиците. Но това не значи, че Борис Христов е по-долу като певец от някоя фолкмадона. Всеки чарт, дори когато е направен коректно, е само огледалото на масовия вкус.
Но как да се излъчват бестселърите у нас? Всяка медия дава своя класация, която не значи просто нищо. Защото няма книжарница или верига, която да работи с всички издатели. Например двамата представители на търговците („Хеликон“ и „Нисим“), които изложиха мнението си в предишните броеве на „Книгите днес“, отдавна не получават книги от нашето издателство „Репортер“. Затова понякога се стига до парадокса различните класации да нямат нито едно съвпадение в първата тройка, шестица и даже десетка.
Според мен е некоректно да се правят класации и по данни на издателите. Нашите купувачи са търговците на едро. Имали сме случаи, когато сме продавали един тираж за седем и дори за три дни. Но ние нямаме представа за колко време след това книжарниците и масите реализират купеното от нас.
Единствените сигурни данни могат да бъдат взети от търговците на дребно. Само че не от една или друга фирма, а от всички, и то по данни на касовите апарати. Но ако се разходите по площад „Славейков“, ще видите, че там такива просто няма. Те се пазят под тезгяха, за да се покажат на данъчните при проверка. Малко са книжарниците, които коректно отчитат продажбите си. Пък и кой ще събере данните от тях?
Затова повечето класации са съвсем субективни. Репортерите питат някой търговец по свой избор, почти винаги от София, и му се доверяват сляпо. Даже си мисля, че понякога като най-продавани се представят залежаващи заглавия, които книжарите по този начин се опитват да реализират, за да осребрят вложените пари. Такива манипулации чрез медиите има и при други стоки. Защо да не се прилага същият трик и за книгите?
Класациите на „бестселърите“ у нас, като много други неща, са недодялано подражание на западните. За тяхното правене няма технология и поне засега не е възможно да има. Освен това от опит мога да кажа, че те всъщност не носят никаква полза на издателите освен приятния гъдел от усещането да видиш името си във вестника, споменато в положителен контекст.
В държавите с платежоспособен пазар влизането в листата на бестселърите автоматично увеличава продажбите. Използва се познатият психологически механизъм, на който се базира модата — всеки иска да има това, което другите са си купили. Същият принцип се прилага и в музикалните класации, и във филмовите (които пък са според продадените билети). У нас поради оскъдните лични бюджети подобна психоза не може да стане заразна. При днешното изобилие на книжния пазар дори човек с добри лични доходи и вкус не може да си купи всичко, което му се иска да прочете.
В България съществува един парадокс — има разминаване между читатели и купувачи. Ако някое заглавие нашуми, хората почват да го търсят по библиотеките, доколкото все още ги има. Много хора четат книги, защото обичат, но без да ги купуват, тъй като не могат. И обратното — за богатите книгите, особено красивите скъпи издания, стават често задължителна част от интериора. А някои от тези хора не се докосват до друга хартия освен тоалетна. Защото и богатството у нас, както знаем, рядко е резултат на интелект. Е, кое тогава е бестселър?
Нашите литературни класации са субективни и безполезни, но поне не са вредни. Те са безобиден орнамент от мозайката, с която вестниците пълнят културните си страници.
 

Публикация: списание Книгите днес, бр.5/2005


 


Книги без тиражи


Пламен Дойнов


 
Книжарница „Нисим“ сложи картите на масата. От миналия брой на „Книгите днес“ (№4/2005) към данните в своята месечна класация малката елитна книжарница в София прибави и информация за точно продадените бройки от всяко заглавие. Най-сетне всички могат да видят, че зад първото място на „Захир“ от Коелю през месец май стоят 39 продадени копия само в „Нисим; че изненадващо през юни „Захир“ го няма в класацията; че на върха там е Юлия Кръстева с „Убийствно във Византия“ (едва с 13 продадени бройки), а само с бройка по-малко след нея са книгите на Орхан Памук и Пол Остър.
Някои могат да се изсмеят, могат и ехидно да подхвърлят, че по този начин от „Нисим“ сами си признават как техните продажби са несъизмерими с продажбите на големите играчи в разпространението. Така да бъде. Но къде е смелостта на големите играчи? Нали твърдят, че техните книжни класации са „реални“ и „представителни“? Щом е така, защо не докажат открито своята търговска мощ с оповестяване на реално продадените екземпляри?
Известно е, че веригата „Хеликон“ веднъж публикува данни за седмичните си продажби във в. „Политика“, но... по погрешка. Просто грешна команда в компютъра. Оттогава наблюдателите на книжния пазар с гаснеща надежда очакват някой отново да сгреши, за да проверят дали местата в класациите отговарят на реално продадените бройки. Откритостта на „Нисим“ обаче не е продукт на грешка, а на ново поведение на коректност и лична почтеност, които дано са заразителни и за други български книжари. Търсят се!
Едва ли трябва да сме особено проникновени, за да видим, че всичко започва от волята на издателите да отбелязват върху книгите техните тиражи. Днес някои го правят само по задължение — ако това го изисква съответна подпомагаща страна (Националният център за книгата например), или ако политиката на издателството го налага. От данните в изданията, субсидирани от държавния център за книгата се разбира, че днес българските книги се печатат в тираж до 500 бройки. Но публична тайна е, че мнозина от издателите обявяват по-голям тираж от реално отпечатания, за да надуят стойността на кандидатстващия проект. Това обаче трудно се проследява. Ако някой все пак иска да помогне на книгата в България, трябва да започне с въвеждане на задължението всички издатели да публикуват тиражите на своите книги. Факт е, че повечето от тях не са склонни да го правят доброволно.
До края на 40-те години издателство „Хемус“ неизменно отбелязва на последните си страници в колко екземпляра е отпечатано съответното заглавие. Къде е днешният „Хемус“? Статистиката сочи, че тогава на всеки българин се е падала по една отпечатана нова книга, днес — по-малко от една. Общите тиражи падат. Но колко са сигурни тези числа, когато днес реалните тиражи остават неоповестени?
Хигиената на книжния пазар започва от обявяване на тиражите. Това е не само заради самоцелната понякога достоверност на книжните класации, а предимно заради по-добрата защита на авторските права. Тъкмо авторите и преводачите имат най-голям интерес от публичните тиражи, защото за тях често остават скрити допечатките, правени от хитроумни издатели.
Посочване на тиражите в книгите и на тиражите в книжните класации — само така можем да се надяваме на постепенно излизане на книжния бизнес от сивата икономика и на класациите от зоната на PR-а и рекламата.
 

Публикация: сп. Книгите днес, бр.5/2005


 

Материалите са от списание "Книгите днес",
което можете да закупите от книжарница "Български книжици".



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *