Книжно пиршество преди празниците – Марсел Пруст и Еврипид

|
Издателство „Ерго“ представя предколедно две сериозни заглавия за любителите на качествена литература. По книжарниците вече могат да се намерят "Против Сент Бьов и други есета" от Марсел Пруст и "Трагедии" от Еврипид.

Корица на "Трагедии"В новата поредица на издателството "Libri Legendi" излизат шест трагедии на Еврипид, непревеждани досега на български език или превеждани твърде отдавна. Те са подредени хронологично по реда на поставянето им в Атина.

Най-ранната творба, достигнала до нас, е „Алкестида” – вълнуващ разказ за саможертвата на предана съпруга. „Медея” е сред прочутите произведения на Еврипид; тя е част от митологичния цикъл за пътуването на Аргонавтите, но авторът внася нови събития в мита, правейки от Медея детеубийца. „Андромаха” е част от Троянския митологичен цикъл, посветена на съдбата на вдовицата на Хектор в плен в Елада. „Ион” е трогателната история на син на бог Аполон от смъртна жена, подхвърлен от майка си и после повторно намерен от нея.

Вакханки” – разказ от Тиванския митологичен цикъл за въдворяването на култа на бог Дионис в родната му Тива, и „Ифигения в Авлида” – пиеса за заминаването на ахейците към Троя и за жертвата на дъщерята на Агамемнон Ифигения, за да може походът да се осъществи, са двете последни пиеси на Еврипид, писани при двора на македонския цар Архелай, където трагическият поет прекарва последните години от живота си.

Еврипид (485-406 пр. Хр.) е най-младият от тримата известни старогръцки трагически поети. Роден във века на Перикъл, в разцвета на класическа Атина, той е свидетел и на нейния упадък по време на Пелопонеската война.

Античните биографи описват пестеливо живота му. Еврипид страни от активна обществена дейност, предпочита уединението. Пише трагедии от 18-годишен, но успява да постави своя творба доста по-късно. През дългия си творчески път той рядко получава награди и признание: съвременниците му го възприемат като новаторски и прекалено рационален, изобразяващ, според Аристотел, хората „не такива, каквито трябва да са, а такива, каквито са”. Блестящото образование, което получава, както и общуването му с видни философи му носят прозвището „философ на сцената”. В творбите си често използва рядко срещани версии на античните митове и ги обогатява с измислени от самия него сюжетни ходове.

Написал е повече от 90 трагедии, от които до нас са достигнали едва 17 и една сатирна драма.

"Трагедии" се издава с подкрепата на Програма „Култура“ (2007-2013) на Европейския съюз. Превод от старогръцки Доротея Табакова и Тамара Петринска, художник Иво Рафаилов.  368 стр., цена 12,00 лв.

Из „Медея“ 

Над мене неочаквана беда

стовари се и ме съсипа. Искам

по-скоро смърт, животът отмиля ми.

За мене моят мъж бе всичко, зная,

а той излезе зъл и недостоен.

От всички живи и разумни твари

най-жалки и нещастни сме жените.

Отпървом си купуваме съпруг

прескъпо – и ни става господар

на тялото: от зло по-зло излиза.

А най-голямо зло е, че не знаем

добър е или лош. А пък раздяла

не прави чест на никоя жена.

Ако пък непознати обичаи

и нрави трябва тя да усвои,

налага й се да е ясновидка,

та, без да са я учили, да знае

как трябва да угажда на мъжа си.

И колкото и да сме му покорни,

щом случим доброволно във ярема

съпругът да се впрегне – сме щастливи.

Ако ли не – смъртта е по-добра!

Мъжът, щом досадят му всички вкъщи,

навън излиза да се разтуши

с приятели, или пък със връстници,

а ние сме сами във своя дом.

Разправят те, че ние си живеем

във безопасност, а пък те воюват.

О, глупости! Три пъти в бой ще вляза

със щит, вместо един път да родя!

 

 

Корица на "Против Сен Бьов"В поредицата „Контрапункти“ за пръв път на български се публикува есеистичната сбирка на Марсел ПрустПротив Сент Бьов“, с предговор от Бернар дьо Фалоа, съдържаща и други есета на автора върху изкуството.

Есе, етюд или роман, Против Сент Бьов е първообразът на По следите на изгубеното време, обединяващ фикционални и критически фрагменти, създадени от Марсел Пруст през 1908 и 1909 година. Уникално и едновременно глобално произведение, по думите на изследователите му, тези безсъници и откровения, ненамерили издател на автора си приживе, се появяват за първи път през 1954 г. под редакцията на Бернар дьо Фалоа, чийто предговор с любезното му съгласие публикуваме в настоящето издание. Подбраните текстове разкриват удивителния критически дар на Разказвача и отдавна се смятат за сигурен ориентир в художественото пространство на многотомния му роман, в основата на който лежи завършената му естетическа теория. Точна представа за нея дават именно страниците тук. Не по-малко удоволствие за читателя е да види как Марсел Пруст като същинска Шехеразада на модерната литература понякога разказва и за Новите дрехи на краля.

Валантен Луи Жорж Йожен Марсел Пруст (1871-1922) е френски писател – романист, критик и есеист. Виден представител на модернизма в литературата от началото на ХХ век, той е най-известен със своя монументален многотомен роман „По следите на изгубеното време“, публикуван между 1913 и 1927 година. Смята се за родоначалник на психологическия роман, в който авторът се отказва да търси главно интригата в повествованието и се посвещава на обрисуването на истината за човешката душа. Темите са развити в музикална последователност и съответствията са близки до поезията.

За възникването на „Против Сент Бьов“ през 1908 г. авторът пише на свой приятел: „В процес са повече мои работи: една за аристокрацията, един парижки роман, едно есе за Сент Бьов и за Флобер, едно есе за жените, едно за педерастията (трудно бих му намерил издател), едно изследване върху рисуваните витражи, една студия върху романа.“ От тези различни по тема фрагменти Пруст пристъпва към написването на доста новаторски роман, който впоследствие прераства в романовия цикъл „По следите на изгубеното време“.

Преводът е извършен с любезната подкрепа на Фондацията за култура „Алианц“, Мюнхен и Фонда за централно- и източноевропейски проекти в областта на книгата, Амстердам. Превод от френски Юлиан Жилиев. Оформление на корицата Иво Рафаилов. 328 стр., цена 16,00 лв.

Може би ще предизвика учудване, че отдавайки малко значение на ума, посветих следващите страници тъкмо на някои от тези забележки, които нашият ум ни подсказва в противоречие с баналностите, които чуваме да се изговарят или които четем. В момент, когато часовете ми може би са преброени (впрочем не са ли всички в такъв момент?), навярно е твърде лекомислено да създавам интелектуална творба. Но, от друга страна, истините на ума, ако и да са по-малко ценни от тези тайни на чувството, за които преди малко говорих, имат също своята стойност. Един писател е повече или по-малко поет. Дори най-големите от нашия век, в несъвършения ни свят, в който шедьоврите на изкуството не са друго освен потъналите отломки от велики умове, свързаха с една интелигентна нишка скъпоценностите на чувството, където се появяват само тук-там. И ако някой мисли, че по този важен въпрос разбира най-добрите от своето време, значи се заблуждава; идва момент, когато човек се отърсва от леността си и изпитва нуждата да го каже.

Марсел Пруст

По материали на издателство "Ерго"



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *