“Компромисът” и “Куфарът” на Сергей Довлатов – прочетете откъс

|
Издателство "Сиела" представя неиздаваните на български език „Компромисът/ Куфарът” на Сергей Довлатов (в превод на Любов Кронева). „Компромисът“ представя 12 кратки разказа (компромиса), почерпени от опита на Довлатов като журналист във в. „Съветска Естония“. Всеки текст започва с кратък откъс от вестникарска статия, която е резултат от разказаната по-нататък история какъв е бил процесът на работа до написването на журналистическия материал. А „Куфарът“ е колекция от литературни скици, писани от Довлатов след заминаването му за САЩ. Авторът разглежда съдържанието на куфара си, като си припомня целия си живот у дома.
Всяка вещ носи история, едновременно смешна, тъжна и иронична, свързана с трудни обстоятелства и носеща цели пластове от спомени. Чрез водовъртежа на „спомнянето” Довлатов създава калейдоскоп от хора и събития, анекдотични случаи и малки трагедии. Книгата има автобиографичен характер – във всеки разказ главният герой сам е и автор, и разказвач. Въпреки че съдбата му поднася много неприятни изненади, Довлатов успява да запази своя неизчерпаем оптимизъм.

"Този човек говори като равен с равните си – за равните им; той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа – именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците." Йосиф Бродски
 
"В прозата на Довлатов напълно липсва онзи гняв, явен или скрит, който е толкова характерен за писателите емигранти към родината им… Довлатов без злоба осмива абсурдното и нелепото, изпълнило ежедневието на съветската действителност." Патриша Блейк, Тайм
 
Сергей Довлатов (1941–1990) е роден в семейството на театрален режисьор и актриса. Следва филология, после служи три години в охраната на трудово-поправителните лагери в Коми. Тиражът на първата му книга е унищожен по разпореждане на КГБ. От 1978 г. живее в Ню Йорк, редактира либералния емигрантски вестник „Новый американец“, сътрудничи на „Ню Йоркър“ и води програма по радио „Свобода“. Издава 11 книги, сред които „Компромисът“, „Зоната“, „Куфарът“.
 
Из „Компромисът” Сергей Довлатов

Предговор

...И останах без работа. Дали, мислех си, да не се изуча за шивач? Забелязал съм, че шивачите винаги са с добро настроение...
Срещнах Логинов от телевизията.
– Здрасти. Как си?
– Ами на, търся си работа.
– Има вакантно място. Във вестник „Страж на родината“.
Запиши си фамилията – Каширин.
– Да не е един плешив?
– Каширин е опитен журналист. Като човек е доста мек...
– Лайното – казах, – също е меко.
– Познаваш ли го?
– Не.
– А какви ги говориш... Запиши си фамилията му.
Записах си я.
– Добре ще е да се облечеш както трябва. Жена ми казва, че ако се облечеш както трябва...
Впрочем жена му веднъж ми се обади... Стоп! Отваря се широка, вълнуваща тема. Ще ни отведе много встрани...
– Щом припечеля, ще се облека. Ще си купя цилиндър...
Извадих изрезките си от вестниците. Отделих най-стойностните. Каширин не ми хареса. Неизразително лице, казармен хумор. Погледна ме, каза:
– Вие, разбира се, сте безпартиен?
Кимнах виновно. Той добави с някакво идиотско простодушие:
– Двайсетина души кандидатстваха за това място. Говориха с мен и... повече не дойдоха. Оставете ми поне телефона си. Казах му телефонния номер на химическото чистене, заседнал случайно в паметта ми.
Вкъщи прелистих вестникарските си изрезки. Някои препрочетох. Замислих се... Пожълтели листове. Десет години лъжи и преструвки. И все пак зад това имаше някакви хора, някакви разговори, чувства, действителността... Не на самите листове, а там, на хоризонта...
Тежък е пътят от правдата до истината. Не можеш да стъпиш два пъти в един ручей. Но през водния пласт можеш да различиш дъното, обсипано с консервни кутии. Да видиш зад разкошните театрални декори тухлената стена, въжетата, пожарогасителя и пияните бачкатори. Това го знае всеки, който поне веднъж е бил зад кулисите... Ще започнем с вестникарска информация, която струва копейки.
 
Компромис първи

(„Съветска Естония“, ноември 1973 г.)
НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ. Учени от осем държави пристигнаха в Талин за 7-ата конференция по изучаване на Скандинавия и Финландия. Те са специалисти от СССР, Полша, Унгария, ГДР, Финландия, Швеция, Дания и ФРГ. На конференцията ще работят шест секции. Над 130 учени – историци, археолози, лингвисти, ще прочетат доклади и реферати. Конференцията ще продължи до 16 ноември.

Конференцията се проведе в Политехническия институт. Отидох там, поговорих. След пет минути информацията ми беше готова. Предадох я в секретариата. Пристигна редакторът Туронок, мазен, марципанов човек. От типа на стеснителния негодник. Този път бе развълнуван:
– Допуснали сте груба, идеологическа грешка.
– ?
– Изброявате страните...
– А не бива ли?
– Може и трябва. Работата е в това как ги изброявате. В какъв ред. При вас е Унгария,
ГДР, Дания, после Полша, СССР, ФРГ...
– Естествено, по азбучен ред.
– Ама това е извънкласов подход – изпъшка Туронок, – има си желязна подредба. Демократичните страни – отпред! След тях – неутралните държави. И накрая – участниците в блока...
– О’кей – казах.
Преписах информацията, предадох я в секретариата. На другия ден Туронок дотича:
– Вие се подигравате с мен! Вие това го правите умишлено!
– Какво е станало?
– Объркали сте народно-демократичните страни. При вас ГДР е след Унгария. Пак ли по азбучен ред?! Забравете този опортюнистичен израз! Вие работите в партиен вестник. Унгария – на трето място! Там имаше преврат!
– А с Германия бяхме във война.
– Не спорете! Защо спорите?! Тази Германия е друга, друга е! Не разбирам кой ви гласува доверие?! Политическо късогледство! Нравствен инфантилизъм! Ще поставим въпроса...
Платиха ми две рубли за тази информация. Аз мислех, че ще са три...
 
Компромис втори

(„Съветска Естония“, юни 1974 г.)
СЪПЕРНИЦИ НА ВЯТЪРА (Хиподрумът в Талин стана на 50 години). Известните жокеи, кумирите на публиката, са преди всичко опитни зоотехници. Те усъвършенстват породата настойчиво и търпеливо, развиват ценните наследствени качества на своите „възпитаници“. Освен това са висококвалифицирани спортисти, които веднъж седмично отчитат успехите си пред взискателните талински зрители. През тези петдесет години спортистите са спечелили много награди и дипломи, а през 1969 година майсторът-ездач Антон Дукалский с жребеца Талник спечели Голямата общосъюзна награда. Сред звездите на талинския хиподрум изпъкват опитните майстори Л. Юргенс, Е. Илвес, Х. Нимисте.
Възлагат се големи надежди на способния млад спортист
А. Иванов.

Юбилеят на хиподрума ще бъде отбелязан с конен празник, който ще се проведе на 1 август.
Талинският хиподрум представляваше доста жалка гледка. Замърсено поле, разкривени трибуни. Земята бе обсипана с накъсани парчета от използвани билети. Възбудена, креслива тълпа сновеше от бара до перилата.
Хиподрумът беше единственото място, където продаваха евтин наливен портвайн.
В касата имаше два вида билети – експреси и двойки. Купувахте ли експрес, трябваше да налучкате лидерите в онази последователност, в която те финишираха. С двойката – да на-
лучкате двамата най-силни финалисти в каква да е последователност. Печалбата от двойния билет беше по-малка. Малко плащаха и за финалистите. Целият хиподрум, всички новаци залагаха на тях. Големите суми идваха от слабите коне, излезли случайно напред. Лесно ще познаете фаворита. По-трудно е да предвидите неочакваното – избликът на бързина в някоя келява кранта. Добрите ездачи вземаха големи пари, за да позабавят
фаворитите. И това е изкуство – да изостанеш умело. Дори е по-трудно, отколкото да победиш. Напред излизаха посредствените коне. Понякога печалбите стигаха до сто и петдесет рубли. Но добрите ездачи не биха се захванали с вас. Те си имаха солидна клиентела. По-лесно беше да се разбереш с жокей от трета категория. Забранено му бе да залага в надбягванията. Действаше чрез подставени лица. Вземаше програмата
ви за утрешните надбягвания и ви отбелязваше трите най-силни коне във всеки тур. А вие, съгласно неговите инструкции, купувахте билети и за него.
Реших да напиша информацията за юбилея на хиподрума.
Поговорих с директора А. Мелдер. Той извика Толя Иванов.
– Ето – каза, – млад талант.
Отидохме с Иванов в бюфета. Казах му:
– Имам някакви пари, към осемдесет рубли. Какво ще ме посъветвате?
– В смисъл?
– Говоря за надбягванията.
Иванов ме изгледа с опасение.
– Не се плаши – казах му, – не съм провокатор, макар да съм журналист.
– Ами, аз не се плаша.
– Тогава какъв е проблемът?
И той се „включи“:
– Дукел (тоест, Дукелский) залага чрез едни външни латвийци. Жестоки тузари. Грабват туровете изцяло, нищо не изпускат. Но това е накрая, когато са големите залози. А ние можем да вземем първите три тура.
Извадих програмата на утрешните надбягвания. Толя извади молив...
След третия тур ми платиха шестдесет рубли. Нататък редовно печелехме от тридесет до осемдесет рубли. Жалко, че имаше надбягвания само веднъж седмично.
През лятото Толя Иванов счупи крака си и двете си ключици. Тук конете нямаха нищо общо. Пиян изпаднал от такси. Свършено беше с хиподрума. „Съперникът на вятъра“ вече няколко години работи като барман в Мюнди.
 

По материали на издателство "Сиела"







Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *