Константинос Марицас преведе цялата поезия на Кавафис

В края на август нестандартно културно събитие събра почитатели на гръцката поезия в Бургаската художествена галерия. Ново, защото за първи път в страната бе представен превод  на цялостното поетично творчество на Константинос Кавафис (1863-1933). Представянето бе посветено на двойния юбилей на големия гръцки поет със световна слава – 150 години от рождението и 80 години от смъртта на Кавафис.

Преводачът Константинос Марицас говори за уникалния свят на Кавафис. Поемите на Константинос Кавафис се появяват в края на 19-и и началото на 20-и век. Гръцката поезия тогава е подвластна на романтизма, на изящност в словото, на възвишени идеи. А Кавафис идва дръзко, нарушавайки рими, ритъм , художествени средства, с повторения и дразнещ понякога словоред. Нов, саркастичен и труден за приемане. Пише за исторически личности и лица, които обществото отхвърля. Критиките на много от съвременниците му - Ил.Вутйеридис, Фотос Политис, Тагопулос, П. Влатос и други, били отрицателни до подигравателност, посочи в словото си преводачът. Към отрицанието на духовния елит се присъединява и патриархът на гръцката поезия тогава, Костис Паламас. До 1901 г. Кавафис разпространява поемите си само сред свои приятели и става популярен сред гръцката общност в Александрия. Стойността на поезията на Кавафис пръв признава белетристът, драматург и литературен критик Григориос Ксенопулос през 1903 г. в историческата си статия „Един поет” за списание „Панатинеа”. Така Константинос Кавафис става известен в Гърция. „През 1919 г. Е. М. Форстър публикува в списание „Атинеум” негови поеми на английски, а по-късно - Т. С. Елиът, в списание „The Criterion”. Тези преводи повлияли на редица изтъкнати поети от средата и втората половина на 20-и век и допринесли за световната слава на Кавафис" – уточни в словото си Марицас и обобщи: „Да, Кавафис е знаел стойността си и до края на живота си се е борил за нея”.

Един от най-значимите гръцки поети на 20-и век, нобелистът Георгиос Сеферис, повлиян и от Константинос Кавафис, заявява: „Считам, че Кавафис е най-трудния поет на съвременната гръцка литература”. Езикът на Кавафис е уникален и неповторим, разказа преводачът Марицас. „ Използвал е катаревуса (пуристична, архаична форма на новогръцки език) с идиоми от родната Александрия, търсел е и е използвал древногръцки фрази и думи, сюжети от народни песни”. Очевидно става дума за доста сложна за превод поезия, дори и в чисто езиковата й форма. Тогава излиза въпросът как да се предаде на друг език атмосферата на поемите на Кавафис, как да се запази в превода дълбочината на разсъжденията му, философският прочит на събитията, който прави? Отговорът на Марицас на поставените от залата въпроси беше: „Следвайки мнението на Сеферис и думите на самия Кавафис, реших да преведа поемите буквално. Съвършената творба на изкуството е тази, при която нищо не може да се промени. Всеки цвят, всяка нота, всяка дума е неразделна и непроменлива част от творбата. Една промяна и творбата пропада. А Кавафис е история.“ Съвършенство до перфекционизъм се изисква от преводача. Самият Кавафис е бил изключително взискателен към превода на поемите си - така, както е бил взискателен и към себе си. Търсейки съвършенство до края на живота си, той е допълвал и променял своите поеми, разказва Марицас. В увода на първата книга Костас Марицас пише: ”Драги читателю, по-лесно е да се научи гръцки, отколкото да се преведе Кавафис на твоя език. С чиста съвест заявявам, че от преводите може да се усети философът, историкът, любовният Кавафис.” Придържайки се към изискванията на големия поет, преводачът Марицас след всяка поема е отбелязал римуването. „Постарах се да го пренеса в превода, без да жертвам превода за римата. Същото се отнася и до ритъма. Любимият ритъм на Кавафис е ямбът.“

Кавафис разделя поемите си на три категории – исторически, философски и еротични. Той е най-превежданият гръцки поет. Константинос Марицас превежда цялостното поетично творчество на Кавафис в 6 книги, както следва:

К.П. Кавафис, Поеми (1896 – 1904), 16 поеми.

К.П. Кавафис, Поеми (1905– 1915), 40+1 поеми

К.П. Кавафис, Поеми (1916– 1918), 28 поеми

К.П. Кавафис, Поеми (1919 – 1933), 70 поеми

Общо 154+1 поеми

К.П. Кавафис, Непубликувани (1877?-1923), 75 поеми

К.П. Кавафис, Отречени, (1886 – 1898), 27 поеми

Зад тях стои усиленият, едногодишен труд на преводача Константинос Марицас. Добавям последните две строфи от поемата „Итака” на Кавафис като обобщение на мотивите му за превода и в очакването на резултата от него.

Итака, ти даде хубаво пътуване.

Без нея нямаше да излезеш на пътя.

Няма друго тя да ти даде вече.

 

И ако бедна я намериш, Итака не те излъга.

Така мъдър дето стана, с толкова опит,

вече ще си разбрал Итаките какво значат.

Преводачът Константинос Марицас е син на гръцки политемигрант и българка – преподавател по български език и литература. Роден е в София. Завършва Атинската политехника „Мецавно” със специалност електротехника. Магистратура по История на философията в СУ. Работи като инженер на свободна практика, автор на инженерни книги. Живее между София и Атина. Пише публицистика („Цивилизация и естествен подбор”, „Книга за мегалитите”) и се занимава с преводи.

В обръщение към читателя Константинос Марицас пише: „...ако, свършвайки книгата, останеш възхитен от поемите, тогава не си почувствал Кавафис или преводите ми не са достойни. Ако, напротив, хвърлиш книгата с неприязън в някой ъгъл, но след десетина дни почувстваш липсата й и желание да прочетеш отново някоя поема, тогава си почувствал Кавафис какво означава”. В книгите поемите на Кавафис са публикувани на гръцки и на български език.

Радка БАЛЕВА