Концерт-майсторът Йън Андерсън

|
Античният театър в Пловдив би бил най-подходящият декор за великолепието за рок и оркестър, което легендарният фронтмен на Джетро Тъл Иън Андерсън изнесе в Пловдив на 01 септември.
Разбира се, можем само да похвалим далновидността на организаторите от Кантус Фирмус и Джаз ФМ радио, които преместиха събитието в палата N14 в Пловдивския Панаир, спасявайки го от почти библейския потоп, който удави Пловдив в съботния следобед.
 
За сметка на това три години след гостуването си с Джетро Тъл през 2004, мистър Йън Андерсън ни удави в музикален разкош и неподправена наслада още от първия момент, в който неговата група, придружена от оркестъра на Класик ФМ радио стъпиха на сцената сред експлозия от овации.
 
Групата на майстора бе съставена от Джеймс Дънкан – барабани, Дейвид Гуудиър – бас, младия китарен виртуоз Флориан Опал и Джон О’Хара – клавир и акордеон, който се намесваше и като диригент на оркестъра.
Адмирации заслужават младите професионалисти от Класик ФМ, които допълниха по изключителен начин флейтата на Мистър Андерсън, създавайки много топъл и богат класически фон на рок химните на Джетро Тъл.
Високият професионализъм на оркестъра и почти хамелеонската способност да се сработва със сигурен и ненатрапчив професионализъм с различни световни музикални звезди от Найджъл Кенеди до Йън Андерсън е един от все по-намаляващите поводи да сме горди, че сме българи.
 
Сетлистът бе разходка из най-големите хитове на Джетро - преработени до неузнаваемост и истинско пиршество за сетивата. Рокът в симфонични одежди винаги е бил авангардно предизвикателство за много рок динозаври с променлив успех, но безспорно оркестровият Джетро Тъл на Йън Андерсън съчетава ангела и дявола на музикалната наслада.
 
Звукът също бе на много добро ниво въпреки нетипичния декор на панаирната палата – хале.
 
Макар вокалните възможности на барда-флейтист да са помръкнали след повече от 40 години танци по световните сцени, то дяволития му чар и неповторимо сценично присъствие и движения ни омагьосаха с такава лекота, сякаш харизмата на горския дух Йън Андерсън бе още по силна в доайенските му години.
 
Living in the past, Life`s a long song, Pavane и преработката по Моцарт „Mo`z art”
задоволиха глада на феновете на Джетро Тъл и разпалиха въображението на всички с преплитането на енергията рок със средновековен привкус и епичността на симфоничната музика.
Публиката в панаирната палата бе към 2500 души и скандираше ентусиазирано, щом Иън заставаше в прочутата си поза на един крак или обикаляше сцената приклекнал като Пан, солирайки непрестанно на флейтата под енергичния съпровод на аплодисменти и оркестър.
 
Един от най-вдъхновяващите моменти от първата половина на концерта бе композицията „Griminelli`s Lament”, която Йън изпълни в майсторски дует с флейтистката на оркестъра.
 
След краткия антракт последва още един час музикално пиршество, разтърсващи изпълнения на класиките „Thick as a brick” и „Aqualung” и вариация по популярната тема от „Уест Сайд Стори” на Ленърд Бърнстейн “America”, представена от Йън като „Едно от малкото неща, които представят Америка в светлина, която ми допада...”
Последва 12 –минутна версия на един от шедьоврите на Джетро – пиесата „Budapest” от Грами-титулувания албум от 1987 “Crest of a knave”, отбелязваща пика и края на този вдъхновяващ концерт.
 
На бис групата разтърси панаира с Locomotive Breath, преди да ни остави с пълни очи и сърца.
 

Обширна фотогалерия от шоуто на Йън Андерсън в Пловдив може да видите в про-РОК.


 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *