Концертът на Естрея Моренте по две

|
Фламенкото на Естрея Моренте е емоция, която всеки съпреживява различно, но някак еднакво в самата си същност. Две гледни точки към един концерт, спрял за миг времето и влял огън в сърцето на спокойната софийска есен.
 
Пада нощ, стелят се последните пурпурни отблясъци. Акорди, изтръгнати изпод майсторските пръсти на баща и син виртуозни китаристи, съпровождани от ритъма на пляскащи ръце. Предвкусваме страстта в нажежената атмосфера. Ето че изгрява и най-ярката звезда: с плавна, женствена походка, омотана сякаш в тореадорски плащ, Естрея се намества и запява. А после всичко се слива, нежните вълни на могъщия й глас ни заливат и преобръщат, забравяме за време и пространство и малко повече от час за публиката в зала 1 на НДК всичко е фламенко. Оле!
 
Наистина не е случайно, че я наричат принцесата на ХХI век. Дори и когато пее седнала като традиционен изпълнител на фламенко, дъщерята на Енрике Моренте излъчва царствено обаяние и, необяснимо как, всички погледи са заковани само в нея. Макар че цялата плеяда е от истински звезди – и музикантите, и трите „мухерес”, които я съпровождат в чувствения и страстен спектакъл „Жени”.
 
Звездите премигват – скриват се и пак се появяват. Преломен е моментът, когато маестрото остава сам – звуците от китарата му докосват струните на душите ни и ги вълнуват, въвличайки ги в ритъма си, по-бързо, по-бързо, боли...
 
Оттук насетне всичко е болка, любов и завръщане. Огнена испанска атмосфера, черни рокли с ярки кантове, тракат токове, пляскат ръце, на сцената се появява и малка фламенко-звезда, Естрея я вдига на ръце и заедно пеят незабравимата Volver от филма на Алмодовар... Публиката е във възторг, става на крака, аплодисментите на стихват, а четирите жени на сцената танцуват, забравили всичко, опиянени от вековната сила на фламенкото...Никой не иска магията да свършва, разгорещените музиканти се връщат на бис, мощният глас ни залива отново... Грасиас, Естрея, грасиас!
 
А после тихо се разотиваме, наслаждавайки се на остатъчните вибрации, а някъде там вътре в нас се е настанило убеждението, че няма по-голяма сила от тази на жените.
 

Десислава Николова


 
 
Българските почитатели на фламенкото най-после можаха да чуят на живо звездата на "Неокласическата фламенко генерация". Естрея Mоренте, за която всички говорят. Както става ясно, и старите и младите в родната й Испания не пестят аплодисментите си за нея още от седмата й година. А това, че произхожда от фламенко династия, само донякъде обяснява таланта и артистизма, които се изливат от нея на сцената.
Вечерта на 4 октомври в зала 1 на НДК беше посветена на последният проект на Естрея Моренте, "MUJERES". Можем само да благодарим на организаторите от JAZZ+, че успяват да осъществят гостуването на такива изпълнители у нас.
Концертът условно беше разделен на две части. Началото - Естрея седеше на стола като другите на сцената - нещо типично, по-скоро част от традицията за този стил. Като че ли седнала сред своето семейство, тя ни разказваше за жените (Mujeres) - певици преди нея, от които се възхищава и вдъхновява. Това създаде атмосфера като за театрално представление. Публиката сякаш се вглъби и наблюдаваше тихо спектакъла.
Втората част започна когато Хосе Карбонел Муньос-Монтоита остана сам на сцената, за да ни покаже своето фламенко. Майсторът и китарата. Такова изпълнение може само да се слуша и не подлежи на анализи и описание.
След това Естрея, вече танцуваща и на върха на емоцията, накара публиката да стане на крака. За гласа и атмосферата, която тя създава, се е изписало доста, и аз само бих добавил - вярно е! А когато към края на спектакъла на сцената се появи и невръстната Мария, публиката окончателно получи своето. Нашето момиче се представи повече от достойно, като се включи не само със естествено сценично поведение, но и с вокални партии в дует с кака Естрея на песента Volver. А после имаше бис и финал. Напълно в реда на нещата.
 

Николай Петров




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *