Концертът на Карлийн Андерсън в София

|
„Като робиня в изгнание, прегърнала сина си, аз прескочих Рубикона на възможностите. Като част от Британската музикална сцена имах невероятната възможност да работя с Пол Уелър, Кортни Пайн, Джони Кеш, Бренд Ню Хевис, Макс Бийзли, Масив Атак, Браян Фери, Пол Макартни и Инкогнито.

Мартин Фрийман, Сам Рокуел и рапърът-актьор Мос Деф са гости на концертите ми. Световно известни диджеи като Сър Норман Джей и Жил Питърсън пускат моя музика. Записах дует с Люис Тейлър, който бе включен в саундтрака на филма „Две димящи дула” на Гай Ричи. През 2002 година ми бе оказана честта да оглавя вокалната катедра на Брайтънската Академия по Модерна музика.
Когато се изплъзна от натоварения график, обичам да яздя коня си Декстър из английските полета. Убедена съм, че всичко това се случи, защото живея в Англия. В Америка никога не биха ми се случили толкова прекрасни и разнообразни неща.”

Така Карлийн Андерсън представя себе си – простичко и симпатично. Внушителен и респектиращ е списъкът с музикантите, с които е работила. Внушително и респектиращо е признанието, което е получила от тях.

Дъщеря на музиканти от бенда на Джеймс Браун, певицата Вики Андерсън и пианиста Боби Кинг, Карлийн се ражда с госпъла и соула на уста.

Заради непрестанните турнета на родителите си със Краля на Соула, Карлин е отгледана от баба си в Хюстън, Тексас. След това заминава да учи музика в Лос Анджелис, Калифорния, с намерението да се занимава с музикална педагогика.

Когато получава покана от майка си да пее в J.B. All Stars в Лондон, Карлийн напуска Америка и се установява в Англия със сина си, за да си извоюва достойно място в лондонската музикална сцена.

Неузнаваема за 49-те си години (изглеждаше най-много на 29) Карлийн изнесе почти двучасов концерт с малкото си комбо пред многобройна публика в зала 1 на НДК.

Тя представяше песните си непринудено и мило, със заразителен хумор, отпивайки от термос, чието съдържание издаде като „моето лекарство” – чай, мед и капка ром”.

Карлийн Андерсън изпя няколко песни от соловите си албуми, демонстрирайки своя силен и богат глас с интересно фалчето, въпреки леко измъчените Джо Кокър-дрезгави атаки към горните октави. Вокалът на Карлийн е далеч от нивото на големите соул и джаз диви (на които тя отдаде почит с песен), но си заслужава да се чуе.

Въпреки скованото си сценично поведение, групата - в състав Кеван Форст – бас, Марк Едуардс (с шеговит прякор Преподобния Еди, заради вдъхновените си сола на синтезирания орган) – кийборди, Джулиън Николас – саксофон, Гейл Еванс – бек вокал, и чисто нов барабанист (изключително умел) – показа майсторство и нюх към импровизацията, съдейки по няколкото избухвания в духа на сурово - енергична евангелистка проповед.

Пикът на концерта бе разкошната (и нетипично-енергична) версия на стандарта на Дайна Уошингтън „Mad about the boy”.

На биса Карлийн изненада всички с неузнаваема, укротена версия на “Don`t look back in anger” на Ноел Галахър в пиано съпровод. Никога не съм предполагал, че този рок химн ще звучи така добре, претопен в джаз стандарт.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *