Концертът на Крематори в София

|
На 27 септември зала "Христо Ботев" в София стана място, на което се случиха накуп много неща, и то все хубави. Концертът на Crematory се оказа едно от най-приятните концертни преживявания не само за годината, а и изобщо. Много е радостно, когато прохождащ промоутър (в ролята - организаторите от "Арт БГ") се справи великолепно със задачите и задълженията си.
Като изключим закъснението от един час за началото на концерта, задължително трябва да се подчертае, че едва ли имаше нещо, което да не бе направено както си му е редът - чудесна организация и великолепен звук и то на място, където сме свикнали той да е (в най-добрия случай) просто поносим.
От там нататък беше музиката. Преди Crematory на сцената излязоха две български групи - The Revenge Project и Hyperborea. Публиката ги посрещна въодушевено, а момчетата си свършиха идеално работата по "подгряването" и зарадваха почитателите на родния екстремен метъл с взривяващо изпълнение. Бургазлиите свириха парчета от първия си албум, както и от подготвящия се в момента втори, сред които и истинското бижу "1000 Voices". Хубаво е да се види и чуе българска група, много добра не само в музикално, а и в сценично отношение - нещо, което сякаш не достига за момента на Hyperborea, които се представиха повече от чудесно с авторски парчета и кавър на Benediction, но стояха доста статично на сцената. А, както се видя и при хедлайнерите, сценичното поведение или дори простото изразяване на удоволствието от музиката и контакта с публиката, е изключително важно.
Защото Crematory излязоха на сцената с толкова хъс и енергия и така открито им личеше, че се забавляват, та нямаше как да оставят и един равнодушен човек в залата. За радост на мнозина, които се страхуваха, че ще чуят предимно песни от последните албуми на групата, немците направиха една хубавичка разходка из изобилната си дискография. 18 мига от творчеството на групата (включително и кавъра на Sisters of Mercy - "Temple Of Love") продължиха близо два часа и накараха всички в зала "Христо Ботев" не просто да чуят, а да почувстват мощта, която се лееше от китарите, барабаните и от гласа на Феликс и разтърсваше, преобръщаше и премазваше всичко по пътя си. Но след себе си оставяше не разруха, а невероятен заряд, които прескачаше като мълния от публиката към сцената и обратно, за да се пренесе и в следващото парче, и в следващото - до края на концерта и след това, когато всеки си тръгваше към дома поразнебитен от невероятното изживяване, но и препълнен с емоции.
"Pray", "Revolution", "Tears of Time", "Tick Tack", "The Fallen", "Perils of the Wind" - само част от подаръците на групата към феновете й. И докато едрите мъжаги вилнееха на сцената, изнасяйки по едно време и българското знаме (което, заедно с репликите на български от страна на Феликс, още повече нажежи атмосферата), край клавира на Катрин витаеше малко розово облаче с розови заглушители на ушите и фотоапарат в ръка - една истинска метъл щерка, малката Янина. Такива "дребни" неща и топлото отношение на всеки от групата към феновете са спойката, която превърна размазващия концерт от музикално събитие на високо ниво в лично преживяване от звездна величина.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *